В един от моите учебници някога имаше прословутата легенда за Кубрат, неговите синове и снопчето пръчки. Подзагланието гласеше: „Българска легенда”. Имаше и илюстрация, копие на картина, която висеше някъде и по коридорите на училището. Тази тук не е същата, но отразява същото „събитие”.
По късно разбрах, че легендата не е само наша. Имат я много други народи. Откриваме я и сред Езоповите басни. И сигурно идва от още по-дълбока древност.
А вчера чух същия разказ, интерпретиран във филма на Дейвид Линч „Обикновена история” (1999 г.).
Там героят казва следното: Когато децата бяха съвсем малки, понякога си играех с тях. Веднъж им раздадох по една съчка и им казах: „Счупете ги!” Те, разбира се, направиха лесно това. После вързах едно снопче от съчки, но те вече не можеха да ги счупят. И аз им казах: „Снопчето е семейството”...
Наистина, за някои неща няма граници - нито териториални, нито времеви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.