АВТОР: ВИКТОР СУВОРОВ
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Съвсем необходимо въведение в темата.
1.
На 1 септември 1939 година избухнала и на 2 септември 1945 година завършила Втората световна война.
Въпрос: на кого от победителите се паднали най-лакомите парчета?
Отговорът е прост: на другаря Сталин.
Оглавяваният и ръководен он Сталин „съвсем неподготвен за война“ Съветски съюз бил единствената страна, която в крайна сметка не изгубила нито един квадратен метър от своята земя, а придобила колосални територии с десетки милиони жители.
2.
Превземането на съседни територии от частите на Червената армия започнало на 17 септември 1939 година, иначе казано – още от първия месец на Втората световна война.
През септември 1939 година войските на Сталин откъснали от Полша и включили в състава на Съветския съюз Западна Беларус и Западна Украйна, включително град Лвов и съседните му райони. Лвов никога преди това не е бил в състава на Руската империя.
Според договора на Молотов и Рибентроп, а в действителност – според сговора между Сталин и Хитлер, Естония и Латвия преминали в сферата на интересите на Съветския съюз. Скоро към тази сфера се присъединила и Литва.
Снимка
В Литва бил въведен „ограничен контингент“ на Червената армия на брой 20 хиляди бойци и командири, в Естония и Латвия – „ограничени контингенти“ от по 25 хиляди.
Във всяка от тези страни се разположил по един стрелкови корпус на РККА – Работническо-селската червена армия.
В състава на всеки от трите корпуса имало една стрелкова дивизия, една танкова бригада, един зенитно-артилерийски и два-три авиационни полка.
3.
В края на ноември през същата 1939 година Червената армия започнала внезапно „освободителен поход“ във Финландия. Финландците уж гръмнали с едно оръдие и снарядът уж паднал на нашата свещена земя.
Подобно нещо у нас не е прието да се прощава.
На територията на Съветския съюз предвидливо, в очакване на падането на заблудения снаряд, било сформирано „правителство“ и „Червена армия“ на Финландия.
В помощ на това „правителство“ и на тази „Червена армия“, отново предварително, били разгърнати съветски армии за нахлуване с хиляди самолета, танкове и артилерийски оръдия, били докарани и стоварени хиляди тонове боеприпаси, инженерно имущество, продоволствия и всичко останало, което е много необходимо за един освободителен поход. И тези маси войски нанесли „ответен удар“.
Над железните редове на армията освободителка гърмяла, отново предварително съчинена, бойката песен „Приеми ни, красавице Суоми“.
Но нещо забуксувало.
Не успели да освободят цялата Финландия. Успели да откъснат само едно парче, присъединяването на което към владенията на Сталин позволило на 31 март 1940 година да бъде създадена новата Карело-Финландска (Финска) република.
В състава на Съветския съюз имало единадесет републики сестри, които след това станали дванадесет.
4.
През май 1940 година Хитлер нанесъл съкрушителен удар по войските на западните съюзници в Европа
Разгромът бил блестящ и съкрушителен.
Цялото внимание на света било насочено към ревящите пикиращи бомбардировачи на Гьоринг, към танковите колони на Фон Клайст, които заобикаляли с огромни пръстени Париж, към маршируващите по пътищата на Западна Европа германски войници, към британските войници, напускащи пролива с рибарски лодки, с яхти за туризъм и изобщо с всичко, което плава по вода.
На 22 юни 1940 година била подписана капитулацията на Франция. Крушението било толкова гръмко и толкова неочаквано, че за няколко месеца затъмнило всички останали световни събития.
А другарят Сталин се възползвал от момента.
На 2 август от Румъния била откъсната Молдова и превърната в още една, тринадесета, република на Съветския съюз.
Освен това от Румъния била отрязана Северна Буковина, която никога преди това не е влизала в състава на Руската империя.
Едновременно с това в помощ на войските на Червената армия, които вече се намирали в трите страни на Балтика, другарят Сталин вкарал три полеви армии: 8-ма в Естония, 3-та в Латвия и 11-та в Литва.
Ултиматумът на Сталин: или влизаме, а вие не се съпротивлявате. Или влизаме с война.
Влезли. И веднага в трите страни едновременно се случили социалистически революции.
В трите страни имало миниатюрни комунистически партии, наброяващи от 122 до 175 души.
Те съществували само за да получават пари от Комунистическия интернационал – обединението на комунистическите партии по света.
А Комунистическият интернационал (съкратено – Коминтерн, с щаб квартира в Москва) се издържал с пари на Москва. Иначе казано – с пари на другаря Сталин.
И ето че тези миниатюрни марионетни „партии“ получили изведнъж всенародна подкрепа и трите страни изразили дружно желанието си да се влеят веднага в братския съюз на народите.
Естония, Литва и Латвия, три преди това независими държави, станали републики на Съветския съюз.
Тайната на „доброволното“ присъединяване е извънредно проста – жесток терор срещу несъгласните, масови разстрели, депортиране на неизброими човешки маси в дивите необитаеми гори на Сибир и в пустинните степи на Казахстан.
5.
През лятото на 1941 година Хитлер нанесъл внезапен удар по Съветския съюз. Със своето нахлуване той спрял за три години процеса на разпространяването на раковото образувание на комунизма.
Но с изтласкването на германските войски от завоюваните територии другарят Сталин присвоил всичко, до което успял да достигне.
Освен териториите, които през 1939 и 1940 година завзела Червената армия и които „по волята на народа“ влезли в състава на Съветския съюз, през 1944 и 1945 година били окупирани Полша, Източна Германия, Чехословакия, Унгария, Румъния и България.
На тези страни със средствата на жесток терор бил наложен съветски комунистически ред, а за ръководители били поставени угодни на Москва хора.
Но не се разминало само с Европа.
Под контрол на Москва попаднала Северна Корея, в която и в началото на ХХI век цари все същият сталински ред.
През този също исторически момент Съветският съюз взел Курилските острови от Япония и южната част на остров Сахалин, а в Китай била създадена съветската военноморска база „Порт Артур“.
В резултат от Втората световна война Съветският съюз се превърнал в призната от всички политическа, икономическа и военна свръхдържава, която скоро станала втора в света ядрена и първа в света ракетно- космическа страна.
6.
И тук попадаме заедно в някакъв лабиринт на абсурда.
Набиват ни в главата, че Хитлер бил готов за войната, а Сталин не бил готов.
Но готовият за война Хитлер неизвестно защо завършил живота си със самоубийство. Или, според някои версии, избягал в Аржентина и се затаил там така, че никой не успял да го хване.
Най-близките сподвижници на Хитлер били осъдени, прокълнати и екзекутирани.
Готовата за война Германия неизвестно защо била разрушена, разграбена, разоръжена, разделена на части и окупирана от четири държави.
Съветският съюз не бил готов за война, но Червената армия завършила войната в Берлин, Виена, Кьонингсберг, Варшава, Прага, Будапеща, Букурещ, София и Порт Артур.
Неготовият за война Сталин излязъл от войната като повелител на съдбите на стотици милиони души по необятните простори от Дрезден, Лайпциг и Магдебург в Източна Германия до остров Кунашир, от източния бряг на който се вижда Япония.
Картина: след войната в окупирания немски град Нюрнберг съдят, осъждат на смърт и екзекутират готовите да водят война ръководители на Третия райх. А неготовите да водят война сталински маршали и генерали никой не осъдил и не обесил.
Така че според мене е по-добре да бъдеш катастрофално неготов, но жив, здрав и процъфтяващ повелител на половин Европа, отколкото да се готвиш за война и да се гърчиш от взетата отрова или да се извиваш в сапунисаната примка.
7.
През тези героични времена се случвали и не такива удивителни неща.
Войната завършила и другарят Сталин въвел редица категорични забрани.
Първо. На войниците, сержантите и старшините, офицерите, генералите, адмиралите и маршалите било забранено да пишат, а на издателствата да публикуват каквито и да е спомени за войната.
Изключение се правело само за партизаните. Но и техните съчинени можели да се публикуват само след най-строга проверка. Като на цензорите се давали съответните указания.
Второ. Било забранено да се пишат произведения за миналата война.
Трето. Военните архиви били закрити за 30 години, до 1969 г.
Удивително: Съветският съюз нито през 1939, нито през 1940 година е участвал във Втората световната война. Той само освобождавал други народи: поляци, западни украинци и западни беларуси, финландци, карелци, молдавци, естонци, латвийци и литовци. И влязъл във Втората световна война само защото на 22 юни 1941 година Германия го нападнала.
Нека е така.
Но най-важните документи за бойните действия през 1993 и 1940 година все пак остават напълно секретни даже в началото на третото хилядолетие.
Интересно е, нали? Миролюбивият Съветски съюз бил нападнат от коварни врагове, съветските хора защитавали своята Родина, какво секретно има в това?
Защо е трябвало да се чака някаква 1969 година?
И защо в тази година архивите така и не били отворени? Защо няма да бъдат отворени и през идните векове? Защо, въпреки закона, архивите са недостъпни? Защо не трябва да знаем нашата история?
Отговорът на този въпрос е прост: нашата официална история, творенията на разнообразни велики пълководци и така наречени маршали на победите, съчиненията на героични генерали и адмирали, мъдри академици и професори не съответстват на изпитанията на архивната истина.
