(съвместна публикация с Thought Experiments Gone Wrong - на английски език - тук)
27 август 1910 година. В Копенхаген, по време на международна женска социалистическа конференция, организирана от Социалистическия интернационал, германската социалистка Клара Цеткин предлага да се чества един ден в годината като ден на работническата солидарност на жените и на тяхната борба за равни права с мъжете. В началото акцент се поставя върху борбата за равно избирателно право.
Дотук – нищо за „ден на жената”.
Опитите на следващата година да се отбележи въпросната дата са по-скоро неуспех, отколкото повод за гордост: един милион души (дали наистина са толкова, изобщо не е сигурно!), твърде рехаво за „международна” изява.
Идеята замира и е подновена в Русия чак след болшевишкия метеж през 1917 година. Обзети от манията да налапат целия свят, болшевиките виждат в пропагандата на осми март вътре в страната и извън нея още един начин да сеят своите идеи. Вижте какво пише на плаката: „8 март, международен комунистически ден на жената”. Да, „ден на жената”, ама не на всяка жена. Ако не е жена-комунистка – хрен с горчицей! Казано по нашенски: един голям... щом не се е осъзнала класово.
В България „празникът” (вече е празник!) идва със съветската окупация след 9 септември 1944 година. По същия начин и в другите социалистически, подчинени на Москва, страни. С една дума – присадка. И дава добри плодове, превръщайки се масово в още един повод за организиране на банкет. Почти като в руската (от съветско време) частушка:
„А на день восьмое марта
уважают женский труд:
бабы жарят, бабы варят,
мужики горелку пьют...”
С една дума – на осми март всички уважават труда на жената, затова жените варят и пекат (мезета, разбира се!), а мъжете се наливат със скоросмъртница. Мъдро нещо е фолклорът, големи истини казва!
- Какво е осми март? – питал съм не един път. – Ден на жената! – стандартен отговор. – На кое на жената? – продължавам, без да влагам сексуален подтекст. Отговорът отново е стандартен: - На уважението към жената – съпругата, майката...
Възхитително!
Да отредиш един специален ден в годината за уважение на някого, когото трябва да уважаваш всеки ден през цялата година, е направо подигравка. И унижение.
Затова предпочитам банкетната трактовка.
P.S. Нямам нищо против борбата за права на жените, но не виждам в България какво общо има тази борба с осми март!
