ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - XVIII

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII; IХ; Х; ХI; ХII; XIII; XIV; XV; XVI; XVII

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

XVIII.

Смилевският конгрес

Той беше свикан от Битолското началство повече по настояването на Сарафова. При обясненията, които станаха по предстоящето въстание и по разменените по туй мисли, виде се, че организацията слабо е подготвила въстанието не само в Битолско, но още повече в другата част на Македония. Почти половината от присъстващите се изказа, че никак не са подготвени за въстание, и когато стана въпрос да се обясни защо преди да се вземе мнението на отделните районни ръководители се взело решение в Солунския конгрес за въстание, Лозанчев не можа да даде прям и съществен отговор. Той главно се основаваше върху туй, че в писмата на отделни районни водители се изтъквала нетърпимостта на положението. Затова Лозанчев счел за излишно да свика окръжен конгрес. Когато някои от присъстващите категорично заявиха, че няма да вземат участие в плануваното въстание, защото не искали да водят народа на касапница (те бяха: Петър Ацев, район. войвода в Прилепско, Никола Петров в Мориховско и др. някои), Лозанчев каза: "Господа, и да не искам аз да се подига въстание, болшинството в конгреса пак щеше да ми го наложи." Като видя Сарафов при тези спорове, че въстанието е много прибързано, а пък знаеше, че в някои места не можеше да се спре, тъй като и турците бяха взели всички мерки, за да парализират действията на комитите, обърна се към Лозанчева, другарите му пък и към Груева и им каза: "Това се вижда, че народът не е подготвен за борба, и грехът да ви е на душата, че ще опропастим народа. Ето до това положение докарахте, като държахте хората в неизвестност по вашите дела и вашата подготовка. Знайте, че въстанието е прибързано, и то по-скоро е едно престъпление, отколкото дело за сполука. При все че е така, ние сега вече не можем да се върнем назад, - чужденците са дошли вече от чужбина, агитацията е вече усилена и за това ние сме принудени да го приемем, да подкараме усилено подготовката, защото иначе ще ни приберат и пушките и срамно ще свършим".

На това отгоре Груев (председател на конгреса) възрази: "Бе хора, не си губете времето да разрешавате въпроса, ще ли има въстание, защото той e решен - битти давась. Сега говорете по въстанието, как да го правим и кога, не по ден и по време". След това вече по речения въпрос дебатите се прекратиха. Тогава се обърнаха и тези, които не бяха съгласни и никак не бяха подготвени, поискаха наставления, какво да направят, за да подготвят и те колкото се може районите си. След това си заминахме. Изпускам тук други подробности за Смилевския конгрес, понеже Ви ги е разказал Слав. Арсов.

Стана местен конгрес в Дъмбени, гдето се съобщиха някои от решенията на конгреса, и втори местен конгрес в Блаца. Всички смятаха, че въстанието скоро ще бъде и затуй усилваха приготовленията. Между туй стана Смърдешката нещастна афера, която тежко повлия на населението.

(Следва)