ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО - XII

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: I; II; III; IV; V; VI; VII; VIII; IХ; Х; ХI

„ПАНДО КЛЯШЕВ / ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В КОСТУРСКО“ в „Библиотека на Павел Николов“

XII.

Голяма афера в Леринско. Откриване на оръжието.

През май по една случка аскерът, търсейки разбойници в Търсье (Леринско), открива компромети­рания Геле и го подгонва; падат убити двама друга­ри, а той, ранен, изтървава чантата с архивата, с писма, в които подробно били означени и хората, кои­то имат пушки и дори номерът на пушката. Щом в Лерин прочели списъка, пращат войски в Търсье да изловят хората и пушките. Случайно и ние, аз и Чакаларов само двамата да се намерим в селото, дошли бяхме, а и Марко беше дошъл с четата, този заради станалата афера с Геле, а ние да се догово­рим с него пак заради Коте. Заранта бяхме изне­надани от аскера. Беше неделя. Аскерът залавя всич­ки селяни, които бяха дошли в черква, и ги навръзва. Ние вече, затворени в три къщи, чакахме да ни напад­ нат. Наближиха турците, чупят вратата. Турците не знаеха, че сме вътре, а просто по списък знаеха, че в тая къща има пушки. Отворихме огън от всички къщи. Турците изпратиха за помощ от Лерин, ние изпратихме за помощ от съседните села. И нашата чета беше събрала откъм Турия около 50 души и ид­е­ше на помощ. Ала ние, преди да достигне помощта, понеже турците смятаха да запалят къщата, ре­шихме да си пробием път и да бягаме. Бяха вече паднали 12 души турци. Промъкнахме се през един прозорец, че през една друга къща та по един трап, прикривани от жените, излязохме над селото от другата страна и тъкмо аскерът от Лерин присти­гаше в големо множество. Навързаните в черква се­ляни карали напред да влизат в къщата, гдето бях­ме, но нищо не намерили освен нашите гуни. 120 души вързани бидоха закарани в Лерин, там бидоха изтезавани, та около 90 пушки се предадоха. Коджабашията от Търсье, Доне, биде страшно изтезаван, но не изказа пушката си; отричал и най-сетне него по-рано пуснаха. Другите дълго лежаха в затвора, няколко месеца, а други до амнистията. Случката в Търсье беше на 19. май 1902 г. в неделя. Тогава имаше две сватби в селото, тъкмо имаше две булки, облечени за да идат в черква. Турците хванаха на едната момчето, а другото избяга, та булките си останаха у дома. На Марко много зле се отрази това нещастие; това го считаше той за свой позор, беше го хванала меланхолия, отчаяние, беше се изменил и се тъкмеше да отмъщава, да гори турски села, да напада Лерин, готов да загине, ала да умие това петно на своя район.

След това ние се разделихме с Марко.

Тогава именно се случи и случката в Пътеле, гдето загина Марко. Близо до Пътеле беше убила потерята един четник по име Кице (Кръсте), който начакал на пътя един лош турчин (арнаутин) гега; не можал да го убие и турчинът известил на аскера в Пътеле, погва го аскерът и го убива. И по повод на това убийство се предадоха пушки и в Пътеле и по околните села около 300 пушки се предадоха. Това накара Марко да иде в Пътеле, за да накаже главно инициаторите на предаването на пушките, и там биде убит.

(Следва)