ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА / АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА

АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ

Защо „Евангелието от Тома“ е така поразително различно от каноничните Евангелия?

На този въпрос има много отговори, но един от тях е необикновено прост.

Работата е там, че оригиналът на това евангелие бил написан на арамейски. То е достигнало до нас в превод на коптски и отчасти на гръцки, но оригиналът бил написан на арамейски.

Защо това е важно?

Защото в историята на християнството има една очевидна и невероятна загадка. Всичките текстове, които са влезли в Новия завет, са били написани на гръцки.

За да разберем необичайността на това, нека погледнем езиковата карта на античния свят.

Ще видим, че гръцкият език е бил език на цялата източна част на Римската империя. Той бил lingua franca в Египет, на Кипър, в Йония, в Антиохия, в Тир, иначе казано – във всички земи, които преди това влизали в състава на елинските царства. На гръцки говорели също така и живеещите в тях евреи, а евреи там живеели предостатъчно.

Но в Юдея и в Галилея не говорели на гръцки. Там гръцкият бил език на окупаторите, които през 63 г. пр. н. е. унищожили свободата на Юдея и осквернили Храма. Юдеите не общували с тези хора и следи от това са се запазили в Евангелията, където Исус нарича гърците кучета (Марк, 7:27) и говори на апостолите да не влизат в елински градове (Матей, 10:5), иначе казано – в тези градове на територията на разчленената от римляните Юдея, които били населени с езичници и на които било предоставено правото на полисно самоуправление.

Но на иврит в Юдея по това време също не говорели. Там говорели на арамейски – също lingua franca за Древния Изток. Той бил официалният език на друга империя, почивша о бозе, а именно - на Вавилонската. На него (по-точно, на неговите няколко различни диалекта) говорели и сред огромните пространства източно от римската граница, по цяла Месопотамия.

И Исус, и неговите апостоли са проповядвали очевидно на арамейски. Дори ако някой от тях е умеел да говори на пиджин гръцки, тяхната аудитория не знаела този език и не му се доверявала. Исус, проповядващ на галилейските селяни на гръцки, би направил същото абсурдно впечатление като водещ на новините по Fox News, който изведнъж започне да чете новините на френски.

Освен това гръцките текстове, влезли в Новия завет, били написани доста късно. Най-първото евангелие – „Евангелието от Марк“ – е написано след края на Юдейската война, иначе казано – не по-рано от 70 година. Писмата на апостол Павел били написани по-рано, но не по-рано от 40-50 година.

Съгласете се, много е странно, че Исус проповядвал на арамейски, а неговите канонични биографии се оказали написани на гръцки. Това е все едно единствените биографии на Карл Маркс, които са дошли до нас, да бяха написани на руски.

Естествено, възниква въпросът: къде са отишли тези книги, които са били написани от автентичните последователи на Исус, които би трябвало да са написани на арамейски и които са били написани преди каноничните Евангелия?

За да отговори на този въпрос, класическата библеистика градяла различни сложни теории, които се свеждали до това, че такива книги не са съществували. Последователите на Исус били неграмотни рибари и предавали вестта за него от уста на уста, докато Марк не съчинил през 70-те години първото Евангелие.

За тези теории най-кратко можем да кажем, че не са верни. Книги на арамейски имало. Съвсем наскоро видяхме, че в много ранен текст, написан през 50-те години, апостол Павел цитира писмено изказване на Исус. „А както е писано: Каквото око не е видяло и ухо не е чуло...“ (1 Коринтяни, 2:9).

Това написано изказване на Исус от времето на Павел е дошло до нас в състава на арамейско Евангелие и не е дошло до нас в състава на гръцките Евангелия.

Защо арамейският първоизточник е толкова важен?

Да вземем едно от изказванията у Тома. „Исус каза: Ако вашите наставници ви заявят,че царството е на небесата, птиците на небето ще са там преди вас. Ако ви кажат, че то е в морето, рибите ще са там преди вас. Царството е във вас и извън вас“ (Тома, 3).

Това изказване ни е известно на два езика – на коптски и на гръцки. Съвсем неотдавна, през 2004 година, Никълас Перин се опита да сравни двата превода, за да разбере как са звучали в оригинал. Това е своеобразен метод на лингвистична триангулация.

Никълас Перин забелязал два интересни момента. Той предположил, че думата, която обикновено превеждат като „наставници“ или „водачи“, в оригинала е реберим. Тази дума е много по-многозначна – тя може да бъде преведена и като „тези, които водят по пътя“, и като „тези, които отклоняват от пътя“, иначе казано – водят, но не където трябва [1]. Пред нас е дума, опасно близка да понятията „прелъстител“ и „измамник“ – термини, употребявани от Тората по отношение на тези, които учат неправилно и водят хората към нечестива бездна.

Що се отнася до думата „море“, според Перин, в арамейския оригинал на нейно място се намирала думата „техома“ (на иврит – „техом“), което ще реше бездна.

„Бездна“ е дума, натоварена с невероятна сакралност в иврит. Именно над бездна лети Божият дух в гл. 1 на „Битие“. И в домонотеистичния оригинал на текста това вероятно не е било бездна. Било е морско чудовище.

Техом е езиков родственик на онова чудовище, което във Вавилон наричали Тиамат и което Бог разсякъл, създавайки света.

Този дуализъм, Небесата горе, Техом (бездната) долу, се запазил дълго в юдаизма. В книга „Битие“, 49 например, благославяйки Йосиф, Яков му обещава „небесни благословения отгоре и благословения на бездната, която лежи отдолу“ (Битие, 49:25).

„Исус каза: Ако вашите реберим ви заявят,че царството е на небесата, птиците на небето ще са там преди вас. Ако ви кажат, че то е в техом, рибите ще са там преди вас. Царството е във вас и извън вас“ (Тома, 3) [2].

Общият смисъл на нашето изречение се запази. Всичко е разбираемо. Исус казва, че Божието царство не е от този свят. Но към този общ смисъл се добавиха много важни обертонове. Това вече не е абстрактно изречение. Това е изречение на юдейски рави. Двойката небе-бездна, шамаим-техом, ни отправя пряко към благословията на Яков. А тези, които говорят, не са просто „наставници“ или „водачи“, те са „отклоняващи от правилния път“.

Това ли е всичко?

Не, не е всичко.

Нека да се замислим кой е бил автор на това изказване?

Съвсем правилно – не е Исус. Имаме всички основания да предположим, че за историческия Исус Божието царство би било негов физически и военен триумф. И въпросът тук се отнася не само до реликтовите изречения, запазили се в Евангелията, каквото е знаменитото обещание за „сто пъти повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви...“ (Марк, 10:30).

Въпросът тук е преди всичко в самите действия на Исус. Той дошъл в Ерусалим, за да се възцари в него, и неговите привърженици го приветствали с викове: „Да живее Царят на Израил“; и изобщо не предполагали, че този опит за възцаряване на Царя на Израил ще завърши позорно на кръста.

Но, от друга страна, автор на това изказване е бил някакъв много ранен последовател на Исус. Човек, който все още спазвал юдейския закон. Той мислел с категориите на юдейски рави. И не обичал тези вождове, които обещават материално Божие царство. Той ги наричал неправилни вождове. Той казвал, че не водят във вярната посока. От това следва, че в момента, когато той проповядвал, тези вождове вече са съществували и той е имал разногласия с тях по поземлен въпрос, а именно - кой кого ще закопае.

Кой е бил този човек?

Разбира се, след две хиляди години не можем да кажем точно, но имаме много добра кандидатура.

Този човек би могъл да е Юда Тома. Ученик на вожда, който наричал себе си негов Духовен Близнак. Който се провъзгласил за Близнак на Исус след неговата смърт. Който смятал, че също е станал Христос. И който спорел с някакви прелъстители, смятащи Божието царство за материално.

Това ли е всичко? Не, не е.

Работата е там, че нашето изказване се е запазило в орязана форма в „Евангелието от Лука“. Лука разказва за Исус следното:

„А когато беше попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус в отговор им каза: Божието царство не идва така, че да се забелязва; нито ще кажат: ето го тук или там - защото, ето, Божието царство е във вас“ (Лука, 17: 20–21).

Удивително, но това добре познато канонично изречение на Исус е в действителност най-кратката формулировка на гностицизма.

На какво учели гностиците? На това, че материалния свят не е сътворен от истинския Творец, а от неразумен Демиург, който не знаел, че не е творец. Когато този Демиург се опитал да вдъхне в глинения Адам, създаден от него, живот, не успял. На помощ дошъл истинският Творец, който вдъхнал в човека част от своя дух. С което го оживил.

Единственото нещо от Божието царство, което съществува в материалния свят, е човешкия дух, част от Бога Творец. „Царството божие е в нас“.

„Исус каза: Ако вашите реберим ви заявят,че царството е на небесата, птиците на небето ще са там преди вас. Ако ви кажат, че то е в техом, рибите ще са там преди вас. Царството е във вас и извън вас“ (Тома, 3).

„Божието царство не идва така, че да се забелязва; нито ще кажат: ето го тук или там - защото, ето, Божието царство е във вас“ (Лука, 17: 20–21).

Не е трудно да преценим, че Лука е заимствал текст от Юда Тома и го е съкратил. Лесно можем да видим, че текстът, споменаващ „небето и бездната“ е явно първичен по отношение на непонятния израз „ето го тук или там“. Излиза така, че прототип на твърдението у Лука е бил много ранен юдеогностичен текст, квинтесенция на гностицизма – и този текст, обеззаразен и дезинфекциран, е употребен от протоортодоска Лука.

Което не е единственото подобно съкращение. Така у Матей Исус казва на гръцки: „Търсете и ще намерите“ (Матей, 7:7).

У Юда Тома той казва на арамейски: „Нека този, който търси, не се спре в своето търсене, докато не намери. Когато намери, той ще се смути и когато се смути,той ще се изуми от възхита и ще царства над всичко“ (Тома, 2).

Това изречение го имало и в написаното на арамейски „Евангелие от евреите“, от което отново можем да предположим (макар и с по-малка увереност), че пълният арамейски вариант е съществувал по-рано от краткия гръцки и е носил освен това, за разлика от гръцкия, съвсем ярко изразен гностичен характер.

Но как да съгласуваме този ранен гностичен текст с твърдението на църквата, че гностицизмът е по-късна ерес?

БЕЛЕЖКИ

1. Nicholas Perrin. NHC II, 2 and the Oxyrhynchus Fragments (P. Oxy 1, 654, 655): Overlooked Evidence for a Syriac «Gospel of Thomas», Vigiliae Christianae. Vol. 58, № 2 (May, 2004). P. 148.

2. Nicholas Perrin. NHC II, 2 and the Oxyrhynchus Fragments (P. Oxy 1, 654, 655): Overlooked Evidence for a Syriac «Gospel of Thomas», Vigiliae Christianae. Vol. 58, № 2 (May, 2004). P. 148.

(Следва)