СЛУЖБОМЕР

неделя, февруари 19, 2017

Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Безспорно е, че днес, ако искаме да достигне нещо до колкото се може повече хора, то трябва да бъде публикувано в интернет.

В България е пълно с патриоти: веят трикольора по повод и без повод, топят си каламбаците в ледени води, организират лукови маршове, пишат думата българин с главна буква, виждат България над всичко и всички, бълнуват за някакви три морета, татуират си на гърдите родолюбиви стихове, разярени лъвове и образи на наши възрожденци, а най-много на Левски, на когото се кланят доземи.

Голяма любов към Левски се вихри всяка година в деня на кончината му, с Левски всеки става, с Левски всеки ляга.

Велик всеобщ патриотизъм, ако беше жив Христо Ботьов, щеше да рече, че направо е потекъл от крачолите на българския народ.

Няма обаче патриоти, които да обработят и да публикуват в интернет писмата на Левски в пълния им вид (има ги в откъси и май далеч не всичките!), липсват патриоти, които да направят достояние на широката публика до един протоколите на Специалната комисия за разследване на обира в прохода Арабаконак, защото не са интересни само местата, засягащи пряко разпитите на Левски, твърде интересно е да видим дума по дума какво точно е казал Димитър Общи, даскал Иван Фурнаджиев и изобщо всички останали, разпитани от Комисията още преди залавянето на Апостола, а не да четем само най-различни преразкази, някои от които може да са и доста свободно съставени.

За съжаление аз нямам възможност да направя подобни публикации, иначе бих го сторил, поради което си позволявам да преповторя тук само това, което беше публикувано в интернет преди две години въз основа на книгата „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов, София, 1952 година“. Самата книга не съм виждал, поради което не зная дали това е всичко от разпитите на Левски и сподвижниците му, но ми се струва, че отново става въпрос само за подбрани места и откъси.

Това е обаче засега, полезно е тези неща – макар и все още непълни - да бъдат препрочитани и - най-вече - да се замисляме върху тях… (Павел Николов)

ПЪРВИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

5 януари 1873

Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?

Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.

Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?

Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.

С какво се занимаваше в Сърбия и Влашко?

В Сърбия ходих да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.

Викаха те в бунтовническия комитет за каква служба?

Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.

В какво се състои това твое обнадеждаване и как щеше да го извършваш?

Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждавам.

Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?

Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна Гора и Гърция са готови да заграбят България, затова, за да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.

Какво пишеше в дадените ти от комитета предписания и в разпространяваните от тебе книжа?

Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.

Ти каза вече, че са те извикали в комитета, за да изпълняваш тая служба. Най-напред къде отиде, как обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и как намираше хората?

[След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох най-напред в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, но комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, показваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията предписания. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих най-напред в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както и преди казах, излязох на края на града, излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче как е името му – не зная и не го познавам. Оттам заминах за Търново и после за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.

Как ти посочваха тия знаци?

Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията.

Отгде знаеха те, че идваш от комитета?

Защото, когато ме извикаха най-напред в Централния комитет, от всеки край имаше по един човек. За да не се познават един други, те си поставяха маска на лицето. Отначало в Букурещ ме извика един търговец, на име Ценович. Тоя човек се намира в Букурещката комисия, той ме назначи на тая работа. Маскираните хора бяха от различни краища, затова, когато ме виждаха там – когато аз отивах в комисията, лицето ми беше открито – ме познаваха.

След разпространяването на тия книжа, пишеше ли на комисията в Букурещ?

Аз сам отивах. Ценович имаше един свой човек. В Букурещ аз го намирах в кафенето на „Габровени“ и му казвах.

Колко такива книжа донесе от Букурещ и колко пъти?

Донасях много пъти, обаче за всеки град оставях на едно място по три-четири писма; те ги разпространяваха помежду си, както намираха за добре.

Всякога ли, когато донасяше писма, ги предаваше на същия човек, когото виждаше първи път със знак в ръката?

Всеки път различен човек показваше знака.

Ти не пишеше ли никак писма на комитетите?

Пишех. Както казах преди, давах ги на човека със знака в ръката, той ги изпращаше.

За къде пишеше писма и как ги подписваше?

Мястото не се надписваше. Надписвах [ги] до комитетите и се подписвах Левски, Арслан Дервишоглу, пишех също така и Кърджалъ.

Кажи: какви неща пишеше в твоите писма?

Пишех, че тук работата върви добре, че тук работата е слаба, [като припомнях] да не издават дума.

През времето, когато обикаляше, отгде вземаше [пари за] направените разноски и кой ги даваше?

Човекът, който идваше в кафенето в Букурещ, донасяше заедно с книжата и парите.

Колко време обикаля?

С тая година обикалям три години.

Къде е постоянното ти местожителство?

Никъде не живеех постоянно.

[След] колко време обикаляне се завръщаше в Букурещ?

Обикалях една, две, три седмици и пак отивах [в Букурещ].

Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше, и не се ли срещаше с някого?

Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.

Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги изкажеш?

Никого не познавам.

Не познаваш ли Димитър, който седи насреща ти, не си ли разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял заедно с него?

Виждах го два пъти във Влашко, но че ходи по тия работи – не зная. В Букурещ научих, че по тая работа обикаля някакъв човек, и че не върши добра работа. Писа се писмо: без подписа на Левски [тоя човек] да не се приема; кой е тоя човек – аз не зная, аз обикалях сам, с никого не ходех.

Заедно с Димитър вие сте обиколили твърде много села, правили сте комитетски събрания, [това той] ти казва в лицето, какво ще кажеш ти?

Аз с тогова никога не съм ходил, обикалях сам саменичък.

Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли заедно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще речеш?

Във всяко село има комитетски човек, но тях аз никак не познавах, [поради това] че според намиращите се у мене наставления, аз [не трябва] да ги познавам.

Познаваше ли Ценович от Букурещ, преди да постъпиш в тая работа?

В началото се образува един комитет; той се пренесе на Балкана. По онова време аз бях в Букурещ [и] се срещнах с него [Ценович], оттам го познавах.

Как се срещна най-напред със Ценович?

Когато той виждаше някой чужденец, запитваше го [кой е той], по тоя начин се срещнах [с него].

Колко години преди да влезеш в тая работа беше първоначалната ти среща [с него]?

Срещнах се [с него] три години преди да постъпя в тая работа.

Когато излезе от родното си място – Карлово, къде отиде най-напред?

Излязох от града [и] и отидох най-напред в Тулча. [Там] живях една година [и] учителствах. Оттам минах в Галац, престоях пет-шест денd [и] заминах за Букурещ, [където] престоях десет деня. После отидох да се уча в сръбско училище.

Къде се учи първоначално?

Учих се в родния си град.

Какъв език изучаваше в Сърбия?

Учих сръбски език две години и следвах училището.

Отгде знаеше Ценович, че ти се учиш в Сърбия в училище, [та] те извика тоя път за тая работа, чрез кого те извика, и когато отиде в Букурещ, къде намери ти Ценович?

Още когато бях в училището, чух, че във Влашко се образувал комитет. Отидох в Букурещ, намерих Хаджи Димитър, попитах за организацията им. Той ми каза. Тяхната организация не ми хареса, защото бяха около стотина души, затова се върнах обратно. Постъпих във военното училище, после Ценович ми изпрати едно писмо [и] ме извика. Съдържанието на писмото беше: „От всички страни се събраха българи, образува се комитет, да дойдеш час по-скоро!“ Заминах за Букурещ, намерих Ценович, той ми каза, че от всички краища на България имало много хора; дошлите тука [хора] ще избират комитетски членове; поради това, че те се намират в постоянни вземания и давания, в събранието ще влизат с маска. Тия маскирани хора ще гласуват за избиране на шест члена. Тогава, за да ме опознаят, не [ми] поставиха маска. Тия маскирани ме видяха, за да ме познават в местата, които [ще] обикалям.

Събраните [там] хора избраха от намиращите се във Влашко българи шест члена, които да образуват комитетския съвет, имената им, обаче не зная, поради това, че те бяха тайни. Тия шест души избраха един таен председател; и името на председателя не зная.

Чие име стоеше в подписа или върху печата на наставленията, които ти даваха?

Когато отивах в Букурещ, аз слизах в хана „Габровени“, посочваха ме на тайни хора; после един непознат човек донасяше и ми даваше необходимите за определената ми работа наставления и писма. Поради това, че тия наставления бяха донасяни от човека запечатани в плик, аз не зная [чий] беше подписът и [какъв] беше печатът; донесените и предадените от тоя човек книжа не бяха надписани, казваха ми [адресите] устно и аз, за да зная, надписвах ги [сам].

Как прие назначението си за тая работа от хора из една непозната среда, чиито лица не си виждал?

Постъпих изключително по подбудата на видния букурещки гражданин Димитраки Ценович от Свищов и с дадените ми от него уверения.

ВТОРИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

5 януари 1873 година

Прочее, ти казваш, че си приел тая работа по подбудата и под закрилата на тоя Димитраки Ценович. След като по тоя начин прие тая работа, кажи правичката: кога мина най-напред от Влашко тука, по какъв начин мина и къде отиде?

През хиляда осемстотин и шестдесет и девета година от Христа, месец май, аз извадих един влашки паспорт с име Стан Станчулеску и дойдох най-напред от Гюргево в Свищов. Според нашите наредби, щом пристигнем на едно място, ние преспивахме там една нощ. След като давахме възможност на познаващите ни да узнаят за нас, сутрин излизахме вън от града. Някой от ония, които, разбира се, ни познаваха, идваше след нас, давайки знак с една бяла кърпа в ръка, като подсвирва и подскача. Когато виждахме човека с бялата кърпа в ръка, ние излизахме на един край, в някое уединено място. След като предадяхме намиращото се у нас писмо, ние се разделяхме. Ето, това е нашето правило. Когато за първи път дойдох в Свищов, аз слязох в кафенето на хана на един търговец – Косто. Нея нощ спах там [в хана]. Сутринта излязох според уговорката вън от града, По тоя начин един човек дойде при мене, даде ми знак [и] аз му дадох намиращото се у мене писмо. Същият ден се дигнах оттам и с коня, който купих там, отидох направо за Ловеч. Там отседнах в хана на Тодор Станчев. Там също, както [и] по-преди казах, и както направих в Свищов, излязох вън от града [и] предадох писмото за Ловеч. Обаче преди да предам писмото, аз отидох в Мариновото кафене. Ставайки оттам, излязох вън от града [и] предадох писмото. След това, в Търново, слязох в хана на хаджийката. На другата сутрин влязох в едно голямо кафене, името на собственика му не зная, дето се събираха търговците. После излязох на края на града. Пак по предишния начин при мене дойде един човек със знак [и] аз [му] предадох писмото. Оттам отидох в Пловдив [и] отседнах в хана “Ики капу”. Сутринта слязох в кафенето на тоя хан и след като седях според обичая един-два часа, пак излязох вън от града и предадох писмото на дошлия след мене човек, който ми посочи знака. Оттам пак през същите места, през които бях минал, се завърнах отсреща, в Букурещ.

Взе ли отговорите на тия писма?

Донесените в началото писма се състояха от указания – какви ще бъдат комитетските пощи и по какъв начин тия комитети ще кореспондират с Букурещкия комитет. Отговорите на тях се изпращаха чрез така уредените пощи.

Когато се завърна в Букурещ, колко стоя там и в какви начинания беше зает? След колко [време] мина [пак] отсам?

Когато се върнах в Букурещ, дадоха ми от изготвения от комитета устав, за да го разпространявам между другите отсамни комитети; чрез комитетската поща аз изпратих броевете [от тоя устав] на комитетите. Всеки комитет, [след] като поправяше по собствено усмотрение тоя брой, връщаше го пак в Букурещ. След като дойде така поправен, тоя устав се напечата и ми дадоха от него необходимото количество. Обаче, поради опасността от пренасянето на тия устави отсам, аз не ги пренесох, пренесоха се чрез комитетската поща в Свищов. В Свищов задържаха за себе си нужното количество, [а] остатъка ми върнаха. И тия устави аз предадох по същия начин, както предадох по-рано и писмата в Търново, Ловеч и Пловдив. След като отидох в Пловдив, заминах обратно [и] минах в Букурещ. За да проверя какви са впечатленията от устава всред народа, недавайки никому възможност да ме познае, отбивах се и обикалях по кафенетата и обществените места в градовете. Оттам се върнах пак в Букурещ.

При тия проверки, как можа да разбереш впечатленията от тоя устав между народа? Благоприятен ли беше за вас [резултатът], или не?

При проверката, която извърших, аз разбрах, че комитетският въпрос не е разгласен между простолюдието, следователно той се пази в голяма тайна, което нещо е в наша полза.

Къде отиде при второто ти връщане в Букурещ, какво прави и кога мина пак отсам?

При връщането ми в Букурещ, тоя път, по силата на необходимостта, четири-пет месеца не минах отсам. Малко преди обира на хазната заминах през Цариград по суша за Пловдив. Когато пристигнах там, от Букурещ дойде едно писмо, в което беше казано: „Хазната, която отивала за София, била обрана; поради това задържан бил някой си Димитър; ако по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ.“ След като прочетох това писмо, аз размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намирах за подходящо да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети за идването от Букурещ на такава заповед и че понеже в случая се касае за разбойничество, няма основание за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа. Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас и, признавайки престъплението и грешката, да поискам прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението.

Какво ти попречи да изпълниш това си намерение?

Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттам щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха.

Подписал: Дякон Васил Левски

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.