СЛУЖБОМЕР

неделя, февруари 12, 2017

Нобелови лауреати – 1939 година

Франс Еемил Силанпаа (Frans Eemil Sillanpää)

16 септември 1888 г. – 3 юни 1964 г.

Нобелова награда за литература

(За дълбокото проникване в живота на финландските селяни и за превъзходното описание на техните обичаи и на връзките им с природата.)

Финландският романист Франс Еемил Силанпаа е роден в селско семейство в Хяменкюрьо, Югозападна Финландия. Следвайки местните обичаи, баща му, Франс Коскинен, взема за свое фамилно име названието на местността, където живее: Силанпаа (дословно - "плацдарм"). Десет години преди да се ожени той се мести в Хяменкюрьо, където поколения наред живее семейството на бъдещата му съпруга. След женитбата си той построява малка ферма, в която се ражда бъдещия писател. По-големият брат и сестрата на Силанпаа умират в детските си години.

Родителите му, бедни хора, все пак събират пари, за да може Франс да отиде в средното училище в Тампере. Той се учи прилежно и получава стипендия, която му позволява да постъпи през 1908 г. в Хелзинкския университет, където учи биология, защото има намерение да стане лекар. По това време той се запознава с известни в града хора, гостува на семейство Йернфелтс, представители на литературната и художествената бохема. Макар че Силанпаа не завършва университета, изучаването на биологията го убеждава, че поведението на човека е биологически мотивирано.

В университета Силанпаа чете много, особено обича Стриндберг, Метерлинк и Хамсун, казва даже, че "Пан" и "Виктория" му действат опияняващо. Литературата е за него изход от измъчващите го психологически проблеми, своите първи разкази печата в столичните списания и вестници още през годините, когато учи, и доста бързо става известен.

През 1913 г. Силанпаа прекъсва учението си, връща се у дома и започва да пише. Първият му роман "Живот и слънце" ("Elama ja aurinko") е публикуван през 1916 г. По-късно Силанпаа разказва със смях как неговият издател, за да го накара да завърши романа, заключва злополучния автор в една хотелска стая. Романът "Живот и слънце", в който се разказва за летните приключения на трима млади хора, мъж и две жени, получава доброжелателни отзиви и според думите на финландския критик Лаури Вилянен е "изключително добър за първи роман".

През 1916 г. Силанпаа се жени за Сигрид Мария Саолмяки, дъщеря на фермер от съседното село, семейството има осем деца, едно от които умира като дете.

През 1917 г., годината, когато Финландия става независима страна, излиза сборникът с новели на Силанпаа "Деца в годините на живота" ("Ihmislapsia elämän saatossa"), а през 1919 г. - първото голямо произведение на писателя, романът "Благочестивата нищета" ("Hurskas kurjuus"), вдъхновен от трагичните събития по време на гражданската война във Финландия.

В "Благочестивата нищета" Силанпаа, пръв от финландските писатели, осъзнава целия ужас от борбата между "червените" и "белите"; без да заема ничия позиция, той показва нагледно жестокостта, страданието и болката през тези години. Макар че на съвременния читател романът може да се стори монотонен и неизразителен, през 1919 г. той има успех, посрещнат е с интерес и разбиране. Романът, в който Силанпаа с безстрашна обективност изобразява и "белите", и "червените", става първа стъпка по пътя за изход на страната от кризата; той помага на финландците да се излекуват от тежката психическа травма и през 1920 г. Силанпаа получава от правителството на Финландия пожизнена пенсия.

През следващите години Силанпаа издава няколко сборника с новели, сред които "Хилту и Рагнар" ("Hiltu ja Ragnar", 1923 г.), "Под закрилата на ангелите" ("Enkelten suojatit" 1923 г.), "На земята" ("Мааn tasalta", 1924 г.), "Дом в планината" ("Töllinmäki", 1925 г.), "Изповед" ("Rippi", 1928 г.), "Благодаря за тези мигове, Господи..." ("Kiitos hetkista, Herra...", 1930 г.), благодарение на които става известен не само във Финландия, но и в другите скандинавски страни. Най-голям интерес предизвиква романът му "Починала в младостта си" ("Nuorena Nukkunut", 1931 г.), който донася на писателя европейска слава.

В центъра на романа е тихият живот и смъртта на млада самотна девойка от знатно, но обедняло семейство. Изтънчена и чиста по природа, запазила добротата и мекотата си, въпреки многобройните несгоди, героинята не може изобщо да се впише в своята среда. Особено успешно са описани характерът на девойката и природата. Американският писател и преводач Филипс Карлтън в рецензията си от 1933 г. отбелязва: "Независима личност, тя живее свой живот, като далечна, неведома планета, движеща се по своя орбита. В резултат от това настъпва преоценка на ценностите: с развитието на повествованието външният свят като че ли помръква, но пък илюзиите на героинята излизат на преден план..." "Романът - продължава Карлтън, - се отличава с обмисленост и с незабравима красота на езика".

Едновременно с романа "Починала в младостта си" Силанпаа пише романа "Мъжка вратовръзка" ("Miehen tie"), публикуван през 1932 година. Историкът Яко Ахокас сравнява този роман с произведенията на английския писател Д. Х. Лорънс. Ахокас отбелязва,, че "и у двамата автори се усеща връзка между смяната на сезоните и промените в живота на хората. В романа на Силанпаа се чувства диханието на епоса..."

"Хора в лятна нощ" ("Ihmiset suviyössä", 1934 г.) се смята за главното произведение на Силанпаа и често се сравнява с поема в проза заради размитата си композиция и повишената си емоционалност. Ахокас пише, че "Хора в лятна нощ" е "най-обмисленото и сложно произведение на писателя", като отбелязва, че "биологичната концепция се отразява върху маниера на повествованието, ходът на времето се възприема от различните герои различно". Вилянен, който оценява още по-високо романа, отбелязва, че "малцина успяват от един дребен ембрион - в дадения случай от едно малко селце - да създадат сложен, многозначителен и необятен по своите духовни прояви живот". "Силанпаа е ...поетичен мечтател, у когото нежният лиризъм се съчетава с проницателен интелектуален анализ..."

През 1939 г. Силанпаа се намира в тежка депресия, предизвикана вероятно от смъртта на жена му, от началото на Втората световна война, а също така от войната между Финландия и Съветския съюз. В същата година писателят се жени за Ана Армиа фон Херцен, но бракът се оказва кратък и нещастен.

Още през 1930 г. у Силанпаа се появяват първите признаци на интелектуална и емоционална криза, когато писателят чувства, че творческите сили го напускат. Въпреки присъдената му Нобелова награда, той се намира в депресивно състояние и от 1940 до 1943 г. е настанен в психиатрична клиника, но продължава да пише. "Август" ("Elokuu", 1941 г.) и "Великолепието и страданието на човешкия живот" ("Ihmiselon ihanuus ja kurjuus", 1945 г.) се отличават с дълбок песимизъм, героите на тези произведения - нещастни писатели и поети, които се смятат за неудачници - са безусловно автобиографичен мотив.

Последната книга на писателя е тритомник със спомени, в който влизат "Момчето живееше свой живот" ("Poika eli kesäänsä", 1953 г.), "Разказвам и описвам" ("Kerron ja kuvailen", 1955 г.) и "Главното събитие" ("Päivä korkeimmillaan", 1956 г.). Висок, широкоплещест мъж, плешив и брадат, с пристрастие към алкохола, Силанпаа става най-сетне през тези години любимец на нацията, неин патриарх, който си спечелва прозвището Дядото. През последните години от живота си писателят често говори по радиото и е много популярен. Умира в Хелзинки.

Лаури Вилянен пише за литературните достижения на Силанпаа: "Нито един финландски писател не успява като него да забележи най-дребните събития, които стават на селската улица, в къщите и в колибите, по всяко време на деня и нощта, в празници и делници. Едва ли ще бъде преувеличено да кажем, че като психолог Силанпаа е уникално явление в европейската проза". Финландският критик и автор на очерци Кай Лайтинен отбелязва, че "за Силанпаа човекът е част от природата: в неговите герои се усеща огромна жизнена сила, силата, благодарение на която растат дърветата и се раждат зверовете..."

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/sillanpaa.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


До тук в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“:

1902 1903 1904 1905 1906 1907 1908 1909 1910 1911 1912 1913 1914 1915 1916 1917 1918 1919 1920
1921 1922 1923 1924 1925 1926 1927 1928 1929 1930 1931 1932 1933 1934 1935 1936 1937 1938 1939


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.