СЛУЖБОМЕР

сряда, февруари 15, 2017

Лекции по руска литература – брой 63

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14.

Характеристики

Всичко се е объркало в дома на Облонский, но във владенията на Толстой цари пълен ред. Живописната панорама на главните действащи лица се разгръща още в първата част на романа. Двойствената природа на Ана се усеща вече в ролята, която играе при първото си появяване в дома на брат си, когато със своя такт и женската си мъдрост възстановява там мира, а в същото време като зла магьосница разбива романтичната любов на младото момиче. Като се измъква бързо от жалкото положение с помощта на любимата си сестра, Облонский, светлокос бонвиван с влажни очи, при срещата си с Льовин и Вронский изпълнява вече ролята на изкусен светски дипломат, която му е отредена в романа. Множество дълбоки поетически образи придават нежността и любовния пламък на Льовин и Кити - отначало безотговорни, но след това възвисяващи се до любовния идеал на Толстой, труден и божествен, иначе казано - до брака и раждането на деца. Льовин прави своето предложение не в точното време, но то донася на Кити облекчение след неуспешния ѝ роман с Вронский - нещо като чувствена неловкост, която тя ще преодолее с края на своето юношество. Вронский, поразително красив, но прекалено набит човек, изключително умен, но лишен от талант, мил, но доста обикновен, проявява известна безчувственост към Кити, която по-късно лесно би могла да се превърне в бездушие и даже жестокост. Вглъбеният читател ще забележи, че тържествуващ влюбен в първата част на книгата не е някой от младите, а величавия Каренин с некрасивите уши. Приближаваме се към основната поука в романа: бракът на Каренини, в който няма истинска любов, е също толкова греховен, колкото е и любовта на Ана към Вронский. Тук, в първата част се заражда темата за тази трагична любов, а за встъпление към нея служат три съпружески измени, които Толстой представя:

1) Доли, увяхваща жена на тридесет и три години, намира любовна бележка, написана от мъжа ѝ Стива Облонский до младата французойка, която е гувернантка на децата им.

2) Братът на Льовин Николай, жалка личност, живее с добра, но необразована жена, която в порив на обществения стремеж, характерен за онази епоха, е взел от евтин публичен дом.

3) Последната глава на първа част Толстой завършва с историята на Петрицкий и баронеса Шилтон - лекомислена изневяра без лъжа и разрушаване на семейните връзки.

Тези три случая на незаконни отношения - на Облонский, Николай Льовин и Петрицкий - се мяркат в полето на нравствените и духовните преживявания на Ана. Трябва да отбележим, че нейната трагедия започва в минутата, когато среща Вронский. Наистина, Толстой построява действието така, че събитията от първата част, случващи се една година преди Ана да стане любовница на Вронский, хвърлят съдбоносна сянка върху нейната трагична съдба. С художествена сила и тънкост, непознати преди това на руската литература, Толстой свързва темата за насилствената смърт с темата за пламенната страст на Вронский и Ана. Съдбоносната смърт на железопътния пазач, съвпадаща с тяхното запознаване, се превръща в мрачно и тайнствено предзнаменование, което ги съединява. Вронский помага хладнокръвно на семейството на загиналия само защото Ана се безпокои за това семейство. Омъжените светски дами не трябва да приемат подаръци от чужди мъже, а Вронский поднася на Ана този подарък. Още трябва да отбележим, че Ана се срамува и от благородния жест, и от внезапното сближаване, израснало от случайната смърт, все едно това е първата крачка към изневярата, постъпка, за която не трябва да се споменава в присъствието на Каренин и Кити, влюбена във Вронский. А най-силно Ана чувства, че това произшествие, увенчало срещата ѝ с Вронский и опита да уреди нещата на своя изневерил брат, е лош знак. Тя е обзета от непонятна печал. Един минувач казва на друг, че внезапната смърт е най-лека. Ана чува това изречение, тя остава в душата ѝ, за да израсне след това в нещо по-голямо.

Не само неверността на Облонский в началото на книгата пародира гротескно съдбата на неговата сестра. Още една необикновена тема ще се мерне в епизодите на онова утро - темата за многозначителните сънища. Сънят на Стива определя неговата безгрижна и променлива природа също така, както по-късно пророческия кошмар на Ана определя нейната дълбока, богата и трагична личност.

(Следва)

БЕЛЕЖКА: Поради това, че цитатите (в курсив) са дадени по превода на Георги Жечев, има разминаване между изписването на някои лични имена.

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.