СЛУЖБОМЕР

четвъртък, септември 08, 2016

"Ето човек. Спомен за Борис Дрангов

Никола Милев от с. Мокрени, Костурско, Егейска Македония - "Ето човек. Спомен за Борис Дрангов (Написан през 1924 година и останал по една случайност непубликуван)", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 187, София, 28 май 1927 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

 

Никола Милев

Към края на април 1916 г. бе пристигнал в София кореспондентът на голямата американска телеграфна агенция "Асошейтед прес", Георг Шрайнер - той беше обиколил турския фронт в Сирия и Месопотамия и идеше да се запознае с положението на македонския фронт. Шрайнер бе сам артилерийски офицер и се бе сражавал в Трансваал. Той знаеше що е война и що е военен човек. Като кореспондент, той бе пътувал много по света, бе срещал много хора и неговото наблюдение бе изострено. Той бе видял и другаде военни действия и военни водачи: следил бе няколко революции в Мексико и в други американски републики. А неговата култура бе широка.

През един хубав пролетен ден ние тръгнахме с Шрайнер за Кюстендил, откъдето главната квартира щеше да го улесни да посети фронта на Беласица. Представихме се на началника на полската канцелария, полковник Сапунаров. Разговорът се водеше естествено, върху войната и Шрайнер разглеждаше с любопитство една карта на Балканския полуостров, окачена на стената. В това време в стаята влезе един офицер, когото аз на пръв поглед не можах да позная. Той беше подполковник Борис Дрангов. Стегнат, висок, сух, с изпечено лице и с очи, от които изскачаха искри, тъй изглеждаше като човек от друг свят, далечен, недостъпен - свят на възторжено напрежение и на героичен идеализъм. Дрангов говори малко, бързо и отсечено, и напусна кабинета на полковник Сапунаров. Ние с Шрайнер останахме, докато се уреди заминаването ни. "Кой е този офицер?" - ме запита американският журналист, на когото очевидно Дрангов бе направил силно впечатление с целия си мъжествен вид. Аз му казах с няколко думи кой беше Дрангов. "Das ist ein Mann" ("това е човек", "ето човек") - отговори Шрайнер с тон, който имаше и симпатия и възторг, възбудени от големия войник, който случаят бе изправил няколко минути пред него.

Тая сцена аз я виждам често и думите на тоя чужденец, който бе много видял в живота си, още ми звучат в ушите. Как да не ги чувам, когато те ме изпълниха с гордост? Защото и аз, като всички ония които познават ентусиаста Дрангов, съм ценил у него човека, бореца и водача. Много пъти оттогава, особено от фаталния ден, в който синът на Македония падна като дъб, изтръгнат от буря, аз съм разказвал тоя спомен. Защото той е безкористно свидетелство за мъжествените качества на Дрангов.

На другия ден след срещата в Кюстендил ние бяхме под склоновете на Беласица, откъдето бе дошъл Дрангов. На пътя между Левуново и Петрич ние видяхме една група войници, около една чешма. Това беше чешмата-паметник, построена от самите тия войници - войниците на Дрангов - като паметник за своите загинали другари. Ако Дрангов беше поискал от тях да построят пирамида, те и пирамида биха построили. Защото имаха вяра в своя началник, следваха го като другар и брат и бяха готови да изпълнят всяка негова заповед като повеление на любовта и на дълга. Защото всички негови действия се вдъхновяваха от любов към тия, които отечеството бе поверило в ръцете му  и от възвишено чувство на дълг към това отечество. Кой не е слушал как Дрангов е гледал войниците си и как те гледаха на него? "Има Дрангов - има хляб, няма Дрангов - няма хляб".

Тоя войнишки афоризъм, твърде популярен по позициите на Беласица, изразява с поразителна, груба ясност грижите на водача към тия, които води, и силата на любовта, която извършва чудеса. Защото не беше малко чудо, в ония времена на лишения и глад, да се нахранят толкова хиляди гърла и от една разнородна маса да се създаде едно здраво тяло с възторжена душа. Дрангов извърши това.

 

Борис Дрангов като македонски четник, 1903 г.

***

 

Човек, борец и водач - това беше Борис Дрангов. Както казва нашият народ, той беше човек със звезда. И затова поразяваше и увличаше всички чисти души. Него и децата го разбираха.

Септември 1915 год. Прокудените синове на Македония са повикани на обучение. Всички чувстват настъплението на решителни дни - те наближават. Образът на поробената родина, която трябва да бъде свободна, възпламенява погледа на скромните занаятчии и работници, преобразени във войници. Македонските полкове заминават за Македония. На лагера излизат да ги изпращат близки и познати, мъже, жени, деца. Дрангов държи реч. Стойката му, жестовете му, гласът му приковават всички погледи. Една вълна от благородни пориви раздвижва войници и изпращачи: всички разбират неговото слово. Дрангов се възпламенява все повече, подвига се, готов с един замах да строши веригите на робството, в които родината е окована, и да срази врага - подобно на герой от легендарните времена. И вечер, когато изпращачите се прибират, децата говорят за "офицерино" с възхищение, както за една чута хубава приказка или за видяна хубава картина, а бащите и майките, притискайки скръбта за изпратените, които може би никога не ще се върнат, виждат Македония свободна и сияеща.

 

Полковник Борис Дрангов

***

 

"Виждам по вълните на безкрайното време силуета на смел един дух. Върви той с вторачен поглед към грядущето; в десница смело държи меч и път чертае с него през мрака на нощта, а в левица носи факела на просветата. Ликът му изразява всепобедна вяра, а стъпките му бродят към зората на деня".

Така рисува Дрангов покойният Т. И. Бъчваров в малката, но забележителна книга "Полковник Борис Дрангов", която е посветил на забележителния мъж. Цял изтъкан от вяра и дело, Дрангов буди вяра и тласка към дела. Такъв е той през 1903 г., когато преминава границата и със 120 души се сражава с турците; такъв е и като възпитател във Военното училище, в школата, в казармата; Такъв е и на фронта, срещу смъртта, която го дебне всеки час. Неговите ученици от школата за запасни офицери в Княжево наричат лекциите му "вдъхновени проповеди на един талантлив военен оратор". Ораторите обаче, които търсят ефект в речта си, не бива да се сравняват с тоя вдъхновен пророк. "Аз ви говоря едно и също, е казвал той на своите слушатели при почването и свършването на лекциите си, защото делото ни е винаги едно и също". И затова, който не е бил вдъхновен като него от това дело, като се е опитвал да подражава на неговото слово, е изглеждал малък и смешен.

Особено силни следи остави учителството на Дрангов в Скопие, където бе открита през войната особена школа за подготвяне на запасни офицери. В града, където младенческата му душа бе познала първите пориви на идеализъм (Дрангов е роден в Скопие на 3 март 1872 г.) той стана сам жив източник на ентусиазъм и идеализъм. "Щом веднъж разберете, е говорил той на своите ученици, че ние сме по-страшни от смъртта и че в самата смърт няма нищо страшно, вие ще познаете тогава колко е жалък нашият враг и колко е сладко да се мре за България". И понеже учението му беше просто и ясно, когато е говорил, "войнишките сърца биеха силно, душата се повдигаше високо, високо и беше готова да пламне от неудържима вътрешна сила. Той беше светец за нас, той беше висше въплъщение на всяка правда".

 

Панихида в памет на полк. Борис Дрангов, Скопие, 1942 г.

***

 

Тоя светец умря като герой и мъченик. На завоя на Черна смъртта, който той презираше, отне живота му. Той можеше да не ес срещне с нея. Блестящ генералщабен офицер, той можеше да бъде на завет. Пред един негов съгражданин и приятел, който е изказвал учудването си, че главното командване не използва дарбите на изпъкналите офицери, а ги праща на най-предна линия, Борис Дрангов казал просто и искрено: "Именно изпъкналите личности трябва да отидат да умрат, за да дадат пример на другите".

Той умря и примерът му остана в душата на борците и в историята на народа ни. Скопие пожела да прибере тленните останки на тоя възвишен дух. Дрангов почива в една от черквите на родния си град. На Илинден 1918 г., когато Скопие празнува петнадесетгодишнината на илинденското въстание - подвига и гордостта на борческите македонски българи - хиляди глави се наведоха пред неговия кръст и цветя покриха гроба му. Сега това не може да става. Но дори похитителя на македонската свобода почита храбростта на юнака и самопожертвованието на човека. Дрангов почива несмутен под родното небе. Шепотът на Вардар и вятърът на Шар носят надалеко неговата песен:

 

"Македонийо, ако те забравя,

езикът ми да онемей!"

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.