СЛУЖБОМЕР

сряда, септември 21, 2016

Кастрираните Братя Грим

Че приказките на Шехерезада (или Шахразад, както е всъщност истинското ѝ име), които съм чел далеч в ранното си детство, не са това, което е оригиналът, по-точно казано - преразказани са и са пригодени за деца, разбрах сравнително рано, когато ми попадна руски превод на знаменития арабско-персийски фолклорен сборник, направен от оригинала.

Който желае, може да сравни, за да види разликата, детските сборници с превода на български от 2004 година, има го в интернет - https://chitanka.info/text/32714-hiljada-i-edna-nosht. (Преди това имаше друг български превод на „Хиляда и една нощ“, както е оригиналното заглавие на книгата, но за него арабистите казват, че ако Шахразад е разказвала приказките си на такъв език като в този превод, щяла е да загуби главата си още през първата нощ; не зная, може би е така).

С Братя Грим при мене беше малко по-иначе.

Техните приказки ме споходиха също много рано, когато дядо ми купи от Свищов две големи-преголеми книги (първи и втори том) на двамата немски автори, и така се срещнах за първи път с жабока цар, с верния Хайнрих, с цар Дроздобрад, с храбрия млад шивач, с умницата Грета и прочее, и прочее.

Много обичах тези приказки, обичам ги и до ден днешен.

Бях чувал и за тях обаче, че „са пипани“ от българския преводач, за да станат по като за деца, но не хващах много вяра, пък и не ми се отдаваше случай да проверя (не зная немски, за да надникна в оригинала).

И така до преди няколко дена, когато намерих в интернет един неотдавнашен руски превод, направен от оригиналния немски двутомник, издаден през 1857 година (когато двамата братя са все още живи: Вилхелм умира през 1859 година, а Якоб – четири години по-късно).

Зачетох се и когато стигнах до една от най-любимите си приказки (за момъка, който не знаел какво е страх), на едно място внезапно ми светна червена лампичка: това тук го чета за първи път!!!

Намерих българския превод на приказката и ето какво се оказа.

Там виждаме следното:

„Щом се съмнало, момъкът сложил петдесетте талера в джоба си, излязъл на широкия път и непрекъснато си повтарял полугласно:

— Да можех поне веднъж да настръхна от страх! Да можех поне веднъж да настръхна от страх!

(Тук май нещо липсва?)

Чул го един колар, който вървял зад него, и го попитал…“

В горния цитат наистина нещо липсва и то не какво да е нещо, а цял откъс.

Има го в руския превод (преведен пък от мене на български), ето:

„На разсъмване момъкът пъхнал петдесетте талера в джоба си и излязъл на широкия път. Вървял и си мърморел под носа: „Ех, да можех да се уплаша, ех, да можех да се уплаша!“.

Чул го един минувач и тръгнал заедно с него.

По едно време видели една бесилка.

- Виждаш ли това дърво, там седмина души се венчаха с дъщерята на палача. Сега се учат да летят. Седни под дървото, изчакай нощта и ще видиш тогава какво е страх.

- Така и ще направя – съгласил се момъкът. – Ако разбера тук какво е страх, ела при мене утре рано и ще ти дам петдесет талера.

Седнал момъкът под бесилката и започнал да чака тъмнината. Към вечерта застудяло. Напалил той огън, за да се сгрее. А в полунощ задухал такъв студен вятър, че вече и огънят не помагал. Вятърът люлеел обесените и те се блъскали един о друг. Помислил си момъкът: „Ето, аз мръзна долу до огъня, а какво ли им е на тях там горе, мръзнат, че и се блъскат помежду си“.

Той бил жалостив човек, затова се изкатерил горе, отвързал всичките седем обесени и ги наредил около огъня да се греят. А самият той раздухал по-силно жарта.

Вдървените обесени не мърдали и дрехите им случайно се запалили.

- Ей, по-внимателно с огъня, че иначе ще ви окача пак на бесилката.

Но мъртъвците не помръднали, макар че дрехите им съвсем пламнали.

- Колко сте невнимателни! – ядосал се момъкът. – Така мога да изгоря заедно с вас.

И ги окачил пак на бесилката. След това седнал до огъня и заспал. А на сутринта при него дошъл вчерашният минувач.

- Е, знаеш ли сега какво е страх?

- Ами – махнал с ръка момъкът. – Откъде да разбера? Тези, които са горе, и устата си не отвориха, а освен това се оказаха такива глупаци, че си изгориха и дрипите.

Разбрал минувачът, че няма да получи петдесетте талера, тръгнал си и рекъл с досада:

- Такъв не съм виждал нито веднъж в живота си!

А момъкът закрачил по пътя, като си мърморел под носа: „Ех, да можех да се уплаша, ех, да можех да се уплаша!“.

Чул го един колар, който вървял след него, и се поинтересувал…“

ДА, сега вироятно ще кажете, че правилно е изрязан откъсът, не е никак за деца (макар че по-нататък случката с мъртвеца е оставена!).

Сигурно е така, сигурно е правилно, но защо да не се направи като с арабските приказки: да ги има и за деца, и… за пораснали деца.

Такива като мене…

ДОБАВКА

За тези, които знаят немски, ето го същият момент от „Märchen von einem, der auszog, das Fürchten zu lernen“ в оригинал:

„Als nun der Tag anbrach, steckte der Junge seine fünfzig Taler in die Tasche, ging hinaus auf die große Landstraße und sprach immer vor sich hin: "Wenn mir's nur gruselte! Wenn mir's nur gruselte!" Da kam ein Mann heran, der hörte das Gespräch, das der Junge mit sich selber führte, und als sie ein Stück weiter waren, daß man den Galgen sehen konnte, sagte der Mann zu ihm: "Siehst du, dort ist der Baum, wo sieben mit des Seilers Tochter Hochzeit gehalten haben und jetzt das Fliegen lernen: setz dich darunter und warte, bis die Nacht kommt, so wirst du schon noch das Gruseln lernen." - "Wenn weiter nichts dazu gehört," antwortete der Junge, "das ist leicht getan; lerne ich aber so geschwind das Gruseln, so sollst du meine fünfzig Taler haben; komm nur morgen früh wieder zu mir." Da ging der Junge zu dem Galgen, setzte sich darunter und wartete, bis der Abend kam. Und weil ihn fror, machte er sich ein Feuer an. Aber um Mitternacht ging der Wind so kalt, daß er trotz des Feuers nicht warm werden wollte. Und als der Wind die Gehenkten gegeneinanderstieß, daß sie sich hin und her bewegten, so dachte er: Du frierst unten bei dem Feuer, was mögen die da oben erst frieren und zappeln. Und weil er mitleidig war, legte er die Leiter an, stieg hinauf, knüpfte einen nach dem andern los und holte sie alle sieben herab. Darauf schürte er das Feuer, blies es an und setzte sie ringsherum, daß sie sich wärmen sollten. Aber sie saßen da und regten sich nicht, und das Feuer ergriff ihre Kleider. Da sprach er: "Nehmt euch in acht, sonst häng ich euch wieder hinauf." Die Toten aber hörten nicht, schwiegen und ließen ihre Lumpen fortbrennen. Da ward er bös und sprach: "Wenn ihr nicht achtgeben wollt, so kann ich euch nicht helfen, ich will nicht mit euch verbrennen," und hing sie nach der Reihe wieder hinauf. Nun setzte er sich zu seinem Feuer und schlief ein, und am andern Morgen, da kam der Mann zu ihm, wollte die fünfzig Taler haben und sprach: " Nun, weißt du, was Gruseln ist?" - "Nein," antwortete er, "woher sollte ich's wissen? Die da droben haben das Maul nicht auf getan und waren so dumm, daß sie die paar alten Lappen, die sie am Leibe haben, brennen ließen." Da sah der Mann, daß er die fünfzig Taler heute nicht davontragen würde, ging fort und sprach: "So einer ist mir noch nicht vorgekommen."

Der Junge ging auch seines Wegs und fing wieder an, vor sich hin zu reden: "Ach, wenn mir's nur gruselte! Ach, wenn mir's nur gruselte!" Das hörte ein Fuhrmann, der hinter ihm her schritt, und fragte…“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.