Македония. Подробности по последните сражения на български чети с гръцки и аскер в Костурско

Пандо Кляшев от с. Смърдеш, Костурско, Егейска Македония - "Македония. Подробности по последните сражения на български чети с гръцки и аскер в Костурско", публикувано във в. "Софийски новини", год. I, брой I, София, 12 февруари 1906 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

На 12.ХI. нападнахме гръцката чета, състояща се от около 70-75 души, повечето критяни, в с. Оровник. Ние бяхме 46 души. Нощ беше, та освен ръзпръсването ѝ нищо друго не можахме да направим. На 2.XII. пак същата чета ноще се опита да влезе в селото Брезница. Но там ние бяхме 16 души: Митре, Цветков и аз. Накрай селото гърците се срещнали с четири наши момчета, изпратени по работа. Гърците първи откриха огън, а нашите веднага им отговориха. Ние едва-що бяхме седнали и невечеряли наскочихме и подпомогнахме нашите. Огънят на два пъти беше прекъсван; сражението трая точно три часа. Ние не дадохме жертва, а гърците 1 убит и 2-ма ранени и отстъпиха. След гърците и ние напуснахме селото, защото веднага и аскера довтаса, но в тъмнината аскерът не можа да ни открие, та ние се промъкнахме незабелязани.

На 13.XII. в с. Вътбел имахме III-то сражение с многоброен аскер. То бе славно и страшно, защото бяхме открити още в сутринта, бяхме ядката на костурските сили, местоположението лошо, арнаутлъкът близко и аскер много, а славно - защото не дадохме никакви жертви, а неприятеля турците бидоха поразени. При вестта за голямата опасност, която ни грозеше, народът бе угаснал; мъже и жени през целия ден бяха в траур, та когато на другия ден ни видяха живи и здрави, те плачеха от радост. Това сражение даде нови надежди, нови сили на народа и като че ли пречупи зараждащия се в него упадък от дотогавашните турски и гръцки засилвания. Прибавете при туй и залавянето живи скоро след това наше сражение на много гръцки андарти.

Ето как стана сражението. Ние бяхме 25 души. Правителството, за да тури край на четите, обискираше в една нощ по 30-40 села и то през всеки 2-3 дена. Пръв път правителството приложи тая мярка на 13-ти XII и успя на 4 места да обсади наши чети, но само нас откри. Още сутринта аскерът узна в коя къща сме и стесни кръга на обсадата около нашите къщи. Предложиха ни на два пъти да се предадем. Ние мъчехме се сякак да отлагаме сражението, водими от съображението, че колкото по-късно се започне сражението, толкоз по-малко патрони ще изгорим, а щом настъпи нощта... Юзбашията се почувства слаб да встъпи в бой, та прати за помощ в Билища, Смърдеш и Косинец, където квартируват по 150 души аскер. По тоя начин се набра аскер и башибозук около 7-800 души и откриха огън едвам към 1 часа подир обяд. Запалиха една плевня до къщата ни, за да изгори и къщата, но не сполучиха. Качиха се на покрива на една съседна къща, за да запалят оттам къщата ни, но пак не сполучиха, защото с два куршума свалихме двамата смели турци, а други не се опитаха наново. Времето вървеше много бавно; ние отговаряхме рядко на турския огън и убивахме войници и башибозук, които се опитваха да се доближат до къщата ни. Когато почна вече да се мръква, решихме да направим изход и излязохме с често гърмене и ура. Турците изненадани и изплашени изгърмяха в нас на халост и сполучиха да ранят слабо само един от моите четници. От едно близко ридче, където се събрахме, ний им извикахме едно "ура" и им изпяхме "Жив е той жив е". Турците имаха 14 войници убити и 2-ма башибозука, един от които Аджи Асим, чиновник в Билища, прочут обирач на населението и влиятелен между арнаутите в Девол.

Така се свърши това сражение.

Подир пет дена от това сражение, на 18 същи, нападнахме друга гръцка чета в села Буковик, пак ноще.В това нападение гърците имат 6-ма ранени, а ние всички сме здрави. Веднага след тия сражения подигнаха се силни потери и чести обиски: на всеки 3-4 дена в по 30-40 села наведнъж. В следствие на тия потери и обиски засега са затруднителни нашите движения и не можем да преследваме гръцките чети. Вчера чухме, че в неделя вечерта една гръцка чета от 30 души била сгащена в с. Нивици, преспанско, и била съвършено унищожена - 22-ма убити и 8 души заловени живи.

Това за сраженията...

15.I.1906 год.

БЕЛЕЖКИ

1. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

2. ЗА АВТОРА: Пандо Кляшев (1882-1907) е виден български революционер, войвода на ВМОРО; член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО.

ОРИГИНАЛ