СЛУЖБОМЕР

петък, септември 02, 2016

Македония. Подробности по последните сражения на български чети с гръцки и аскер в Костурско

Пандо Кляшев от с. Смърдеш, Костурско, Егейска Македония - "Македония. Подробности по последните сражения на български чети с гръцки и аскер в Костурско", публикувано във в. "Софийски новини", год. I, брой I, София, 12 февруари 1906 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

На 12.ХI. нападнахме гръцката чета, състояща се от около 70-75 души, повечето критяни, в с. Оровник. Ние бяхме 46 души. Нощ беше, та освен ръзпръсването ѝ нищо друго не можахме да направим. На 2.XII. пак същата чета ноще се опита да влезе в селото Брезница. Но там ние бяхме 16 души: Митре, Цветков и аз. Накрай селото гърците се срещнали с четири наши момчета, изпратени по работа. Гърците първи откриха огън, а нашите веднага им отговориха. Ние едва-що бяхме седнали и невечеряли наскочихме и подпомогнахме нашите. Огънят на два пъти беше прекъсван; сражението трая точно три часа. Ние не дадохме жертва, а гърците 1 убит и 2-ма ранени и отстъпиха. След гърците и ние напуснахме селото, защото веднага и аскера довтаса, но в тъмнината аскерът не можа да ни открие, та ние се промъкнахме незабелязани.

На 13.XII. в с. Вътбел имахме III-то сражение с многоброен аскер. То бе славно и страшно, защото бяхме открити още в сутринта, бяхме ядката на костурските сили, местоположението лошо, арнаутлъкът близко и аскер много, а славно - защото не дадохме никакви жертви, а неприятеля турците бидоха поразени. При вестта за голямата опасност, която ни грозеше, народът бе угаснал; мъже и жени през целия ден бяха в траур, та когато на другия ден ни видяха живи и здрави, те плачеха от радост. Това сражение даде нови надежди, нови сили на народа и като че ли пречупи зараждащия се в него упадък от дотогавашните турски и гръцки засилвания. Прибавете при туй и залавянето живи скоро след това наше сражение на много гръцки андарти.

Ето как стана сражението. Ние бяхме 25 души. Правителството, за да тури край на четите, обискираше в една нощ по 30-40 села и то през всеки 2-3 дена. Пръв път правителството приложи тая мярка на 13-ти XII и успя на 4 места да обсади наши чети, но само нас откри. Още сутринта аскерът узна в коя къща сме и стесни кръга на обсадата около нашите къщи. Предложиха ни на два пъти да се предадем. Ние мъчехме се сякак да отлагаме сражението, водими от съображението, че колкото по-късно се започне сражението, толкоз по-малко патрони ще изгорим, а щом настъпи нощта... Юзбашията се почувства слаб да встъпи в бой, та прати за помощ в Билища, Смърдеш и Косинец, където квартируват по 150 души аскер. По тоя начин се набра аскер и башибозук около 7-800 души и откриха огън едвам към 1 часа подир обяд. Запалиха една плевня до къщата ни, за да изгори и къщата, но не сполучиха. Качиха се на покрива на една съседна къща, за да запалят оттам къщата ни, но пак не сполучиха, защото с два куршума свалихме двамата смели турци, а други не се опитаха наново. Времето вървеше много бавно; ние отговаряхме рядко на турския огън и убивахме войници и башибозук, които се опитваха да се доближат до къщата ни. Когато почна вече да се мръква, решихме да направим изход и излязохме с често гърмене и ура. Турците изненадани и изплашени изгърмяха в нас на халост и сполучиха да ранят слабо само един от моите четници. От едно близко ридче, където се събрахме, ний им извикахме едно "ура" и им изпяхме "Жив е той жив е". Турците имаха 14 войници убити и 2-ма башибозука, един от които Аджи Асим, чиновник в Билища, прочут обирач на населението и влиятелен между арнаутите в Девол.

Така се свърши това сражение.

Подир пет дена от това сражение, на 18 същи, нападнахме друга гръцка чета в села Буковик, пак ноще.В това нападение гърците имат 6-ма ранени, а ние всички сме здрави. Веднага след тия сражения подигнаха се силни потери и чести обиски: на всеки 3-4 дена в по 30-40 села наведнъж. В следствие на тия потери и обиски засега са затруднителни нашите движения и не можем да преследваме гръцките чети. Вчера чухме, че в неделя вечерта една гръцка чета от 30 души била сгащена в с. Нивици, преспанско, и била съвършено унищожена - 22-ма убити и 8 души заловени живи.

Това за сраженията...

15.I.1906 год.

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов - Документи“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Пандо Кляшев (1882-1907) е виден български революционер, войвода на ВМОРО; член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.