СЛУЖБОМЕР

сряда, септември 28, 2016

Лекции по руска литература – брой 29

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

2.

Тургетев бил не само превъзходен пейзажист, но и умеел майсторски да рисува малки живописни карикатури, напомнящи тези, могат да се видят в английските извънградски клубове; ето например какви малки карикатури на светски франтове и лъвове през шестдесетте и седемдесетте години той обичал да изобразява: "...беше облечен по най-добрия английски маниер: цветното крайче на бяла ленена кърпа стърчеше във вид на малък триъгълник от плоския страничен джоб на пъстричкото му якенце; на доста широка черна лентичка се люлееше еднооко лорнетче; бледоматовият тон на шведските ръкавици съответстваше на бледосивия цвят на карирания му панталон". Освен това Тургенев е първият руски писател, забелязал играта на пречупената слънчева светлина и на светлосенките при появата на хората. Да си спомним циганката, която стои с гръб към светлината, и "бялото на очите ѝ", което прилича на "сребърни бадеми".

Тези цитати са чудесни образци от неговата съвършено модулирана и добре смазана проза, отлично пригодена за предаване на плавни движения. Едно или друго негово изречение наподобява гущер, който се препича на топла, заляна от слънцето стена, а две-три от последните думи в изречението се извиват като гущерова опашка. Но в целия му стил то прави странно впечатление за нееднаквост, защото някои части, любимци на автора, са по-изпъкнали от останалите. Гъвкави, силни и като че ли възвеличени от предпочитанието на писателя, те се открояват върху общия фон като качествена, ясна, но не и изключителна проза. Мед и масло - с това могат да бъдат сравнени неговите перфектно закръглени, изящни изречения, когато авторът си поставя за цел да пише красиво. Той е доста изкуствен и дори понакуцващ разказвач; и наистина, в един разказ, когато следва своите герои, той започва да накуцва като героя му в разказа "Двамата помешчици". На неговия дар не му достига въображение, с други думи - естествена повествователна способност, която би могла да се сравни с оригиналността, достигната в изкуството на описанията. Осъзнавайки по всяка вероятност тази недостатък или следвайки инстинкта си за художествено самосъхранение, който не позволява на художника да се бави там, където може да се провали, той избягва да описва действия или по-точно не придава действията в разгърнат разказ. Затова неговите повести и разкази се състоят почти изцяло от диалози на фона на разнообразни декорации - прекрасни, дълги разговори, прекъсвани от прелестни кратки биографии и изискани селски пейзажи. Но когато кривва от своя път и се отправя да търси красотата извън пределите на старинните руски паркове и градини, той потъва в жалка сладникавост. Неговият мистицизъм е обкръжен с парфюми, с плаващи мъгли, той прониква през пластичната живопис на старинните портрети, които всеки момент могат да оживеят, мярка се между мраморните колони и прочее. Неговите привидения не карат тялото да потръпва, по-скоро то потръпва, но някак си странно. Като описва красотата на околния живот, той не жали боите и разкошът в неговите представи се оказва смес от "злато, кристал, коприна, брилянти, цветя и фонтани"; украсени с цветя, но бедно облечени романтични госпожици са разхождат с лодки, като пеят песни, а други госпожици, с тигрови кожи и златни чаши в ръце, символи на тяхната професия, лудуват по брега.

"Стихотворения в проза" (1883 г.) е най-остарялото негово произведение. Мелодията на стихотворенията е фалшива; техният блясък изглежда евтин, а тяхната философия е недостатъчно дълбока, за да се открие в нея някоя перла. Въпреки това те се смятат за образци на чистата хармонична руска проза. Но авторското въображение никога не се издига над баналните символи (като феи и скелети); и ако най-добрата му проза напомня гъсто мляко, стихотворенията му в проза могат да бъдат сравнени с фъдж.

Може би най-доброто, което Тургенев е написал, са "Записки на ловеца". Въпреки несъмнената идеализация на селяните, книгата представя изключително искрени, истински герои и някои много убедителни описания на сцени, хора и, разбира се, пейзажи. Сред всички герои на Тургенев най-голяма слава са му донесли може би "Тургеневите девойки". Маша ("Пролетни води") [24], Наталия ("Рудин") и Лиза ("Дворянско гнездо") не се различават много една от друга и всичките несъмнено са отражение на Пушкиновата Татяна. Но във всяка от тях е заложена огромна нравствена сила, доброта и не само способност, но - даже бих казал, жажда да пожертват всички земни съображения за това, което смятат, че е техен дълг, било то отричане от лично щастие заради висши нравствени идеали (Лиза) или пълното отказване от всякакво земно благополучие в името на чистата страст (Наталия). Тургенев обвива своите героини със своеобразна красота, мека и поетична, която притежава особена привлекателност за читателите, което до голяма степен създало у тях представата за възвишения образ на руската жена.

24. Неточност на Вл. Набоков: героинята на "Пролетни води" се казва Джема и едва ли може да бъде наречена "Тургенева девойка" - Бел. рус. ред.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.