СЛУЖБОМЕР

събота, юли 13, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 49

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

78

Писмо от Али Саиб паша до Дунавския валия

[София], 10 януари 1873

До негово превъзходителство валията

Ваше превъзходителство,

Тук приложен изпращаме на вашето просветено внимание препис от протокола с наказанията на някои лица от комитета в село Видраре, Орханийска околия, който е представен на Високата порта. На вашите заповеди!

23 зилкаде [!]289 или 10 януари [12)88 [1873] година.

[Печат]: Ес-сеид Али Саиб

О.О. инв. 220/1951

Препис от протокола с присъдите на 10 души видрарци [1]

№6 До великия везир

Според както бе изложено и в представените ви наши по-раншни протоколи, заедно с дирените във връзка с обира на хазната хайдути бе разкрит и основаният за бунтуване на населението комитет. Поради обвинение за участие в този комитет са били арестувани и разследвани 10 души, жители на село Видраре, а именно: Вутьо, Иван поп Георги, Фильо, Йосиф, Вутьо Пелов, даскал Васил, Тома Нинов Вутьо Нинов и даскал Илия. Тия лица са били разпитани по места и от комисията в София, съставена от членовете на Софийския окръжен съвет и на Софийския окръжен съд. Сега, след пристигането на нашата комисия, същите бяха отново разследвани един по един, и

измежду тях Вутьо Ветьов, отговаряйки на зададените му въпроси, призна:

По внушение на съселянина му Йосиф и след като Дякон Левски му обяснил бунтовническите цели, влязъл в революционния комитет преди една година като куриер. Той бил куриер между комитетите в Извор и Видраре. Като такъв, по заповед на Димитра, той дори получил безплатно от комитета във Видраре тридесет патрона и един револвер, за да убие всеки, който би дръзнал да вземе от него писмата, които пренасял, или пък – себе си. Когато, по нареждане на комитета, Дякон Левски отивал за Троян, отбивайки се в Ловеч, чрез Лукана той намерил Вутьо Ветьов вън от града. Последният, без да знаел намеренията му, отишъл с него, въоръжени и в променен вид, да нападнат една къща а Ловеч. Дякон Левски, след като влязъл вътре и се върнал при него, казал: „Много пари не можах да намеря. Да почакаме, тоя е богат, да го заставим да даде още пари!“ Докато чакали, Дякон Левски вмъкнал дошлия в туй време в къщата слуга на стопанина в една стая под сайванта, и понеже момчето се развикало, той забил камата от пояса си в неговия корем и го убил. Там бил и Вутьо Ветьов. Вдигнала се врява и се насъбрал, народ, но двамата избягали. Вутьо Ветьов взел съблечените от Дякон Левски дрехи и оръжието му и, по негова заповед, останал да пренощува в лозята. На следния ден, когато получил дрехите си, които му донесъл Душко [2], братът на Марин, и друго едно лице, взел коня си от корията на Топузоглу и се завърнал в селото си. Запитан от Йосифа, той му разправил за случилото се. Относно нападението у Арнаудови не знаел нищо, но призна, че е знаел от по-рано за убийството на дякона-владишки наместник.

Накратко показаният а на арестувания и разследван Иван Ветьов, брат на гореспоменатия Вутьо, от същото село, са следните:

Той влязъл миналата година в комитета като член, знаейки целите му. Присъствал много пъти на устройваните събрания и, макар да не е дал пари, одобрявал [действията му]. Също така знаел, че хазната ще бъде обрана в полза на комитета и че дяконът ще бъде убит.

При разпита на поп Георги, друг един от арестуваните, същият призна следното:

След като преди година и половина кореспондирал цели шест месеца с етрополския даскал по въпроса за въстанието, когато дошли в неговото село Дякон Левски, Димитър и Васил от Гложене, по внушение на чорбаджиите Йосиф; Фильо и Вутьо, и когато Дякон Левски прочел ненапечатания още ръкописен устав, влязъл в комитета. Той не само че дал 550 гроша пари в помощ на комитета, но и лично предал на Левски в село Извор получените 200 гроша само от Станчо от село Лопян. Като получавал от Централния комитет отделно бунтовнически писма, отправени лично до него, той, след като ги прочитал, ги изгарял всичките.

При разпита на Филя, брат на чорбаджията Патьо, се установи, че Дякон Левски и Димитър, като отишли в неговото кафене и прочели донесения устав, той дал 100 гроша помощ, както и 350 гроша за стойността на получения револвер, и влязъл в комитета. Няколко пъти присъствал на събрание. Чрез даскал Васила изпратил веднъж 600 гроша от събраната помощ на комитета в село Извор, за препращане в Ловеч.

При разпита на Йосиф, друг един от гореизброените, същият разправи и обясни, че и той, заедно с брата си, дал 500 гроша и влязъл в революционната организация. От събраните пари дал веднъж на Дякон Левски 800 гроша. От получените за комитета 6 револвера били дадени по един на брата му, на Вутьо Пелов, на Вутьо Ветьов и един взел той срещу 350 гроша. Получаваните писма за оръжие и пари чел винаги на събранията даскал Васил, който и разяснявал съдържанието им на присъстващите и написвал отговора. А по повод писмото от Извор, с което се искало делегат за Централния комитет, и те, както ония [изворци], упълномощили Васила от Гложене.

При разпита на Вутьо Пелов същият заяви, че миналата година, когато Дякон Левски и Димитър отишли в тяхното село, дал 300 гроша помощ и 350 гроша пари за револвер и влязъл в комитета. Той присъствал редовно на всички бунтовнически събрания. По въпроса за убийството на дякона-владишки наместник знаел оттогава, когато Димитър дошъл при него и му съобщил, че е получил заповед да го убие.

В отговор на поставените му въпроси, арестуваният даскал Васил разправи и обясни следното:

Когато в селото им отишли Дякон Левски и Димитър, той постъпил в комитета като неплатен секретар: пишел писмата, свиквал комитета и чел пристигащите от Ловеч писма с подписа Арслан Дервиш Оглу [3]. Като изпратил събраните около 40 лири пари на Централния комитет, изискал оттам срещу тях поименни разписки за същата сума. Изобщо, в продължение на 4 месеца изпълнявал секретарската служба на Видрарския комитет, наименуван Хасан Касъм. От изпратените от страна на комитета до Йосифа шест револвера, на цена по три лири и половина, един бил даден на куриера Вутьо Ветьов безплатно, за сметка на комитета, а четирите получили Йосиф, Фильо, Вутьо Пелов и Георги, срещу заплащане, като парите им били изпратени в Ловеч чрез Йосифа.

Разпитаните Тома Нинов и брат му Вутьо заявиха: ако бъдат разпитани най-подробно лицата, които биха съобщили за тяхно участие някога в някакъв комитет и участието им се докаже, те приемат да бъдат наказани с по-строго от предвиденото наказание. Те отрекоха напълно да са участвали и да знаят нещо. Що се отнася до твърдението на Димитра, че знаели, то почивало на неговите намерения да увеличи броя на съучастниците си. Тъй като това бе установено и при други случаи, тяхното участие само на основание на твърденията на Димитра не можа да се потвърди.

Накратко показанията на даскал Илия от Сопот са следните:

Когато преди една година бил даскал в селото Извор, постъпил за секретар на Изворския комитет посредством Дякон Левски и участващите в комитета: Герго, Дико, Димитър и други, чиито имена не помнел. Техните съдебни протоколи ще се изпратят по-късно. Той кореспондирал с Тетевенския комитет и с Левски. В продължение на 4 месеца, докато бил в същото село, били събрани и изпратени на Левски 710–800 гроша пари. Но, в последно време, след преместването му от село Извор в село Видраре на мястото на учителя Васил пари не били събирани. Той заяви, че по другите въпроси не знаел нищо. Но, докато е бил секретар на комитета в село Извор, според както бе установено при следствието чрез очна ставка с хората от комитета в казаното село. той е бил посветен в заговора за премахването на мухтара Димитър чрез отрова.

От горните подробности следва:

Подобно на основаните в Тетевен и Орхание комитети [4], от Дякон Левски и Димитра е бил създаден такъв и в селото Видраре, имащ за цел чрез въоръжено въстание срещу Османската държава да се придобият права. Хората от тоя революционен комитет макар и да се одързостили да се събират много пъти на събрания и да провеждат пакостни съвещания, не само че не са успели да разширят кръга на своята бунтовническа дейност, а и се доказва, че не са предприели никакви действия, освен че са събирали парични помощи за подготовка на въстанието.

Според чл. 58 на наказателния закон, „когато между някои лица се сключи заговор с цел да се извърши един от бунтовете, упоменати в чл. чл. 55 и 56 на султанския закон, и освен че се уговори изпълнението на решения в тоя заговор бунт, но и са предприети действия и мерки за подготовка на изпълнението му, без обаче да е осъществено самото изпълнение, лицата, които влизат в заговора, се наказват със заточение до живот. Ако ли пък при подобен заговор не са били предприети никакви действия за подготовка на изпълнението на бунта, а само е бил уговорен и решен, в такъв случай влизащите в тоя заговор лица се наказват с крепостен затвор.

А когато бъде направено предложение за устройване на заговор с цел да бъде извършен някой от упоменатите в същите два члена бунтове, без това предложение да е било прието, направилият предложението се наказва със затвор от 1 до 3 години, според както е предписано.“

Освен Вутьо Ветьов, за когото е установено от самопризнанието му, че е съучастник на убиец, и освен братя Нинови, чиято невинност е доказана, всички останали, съгласно алинея 2 на поменатите членове, следва да бъдат наказани с временен крепостен затвор.

Поп Георги, за когото е установено, че действително се е занимавал с бунтовническа дейност, както и даскал Илия, който, бидейки секретар на Изворския комитет, взел участие в подготовката за даване отрова на мухтара Димитър, следва да бъдат наказани с по 10 години, а Фильо, брат на Йосиф, техният зет Вутьо Пелов, даскал Васил и Иван Ветьов, съставящи комитета – по на 6 години крепостен затвор. Вутьо Ветьов, съгласно алинеята на чл. 175 от султанския закон, според която съучаст- ник на убиец се наказва с временен затвор, се присъди да бъде наказан на 7 години затвор.

Що се касае до синовете на Нино – Тома и Вутьо, чието участие не можа да бъде установено, същите са пуснати на свобода.

В случай, че настоящата присъда на нашата комисия бъде потвърдена, очакваме височайше ираде, за да бъдат наказани според както е изложено по-горе, а именно: поп Георги и даскал Илия на 10 години крепостен затвор; Фильо, Йосиф, Вутьо Пелов, даскал Васил и Иван Ветьов на 6 години крепостен затвор; а Вутьо Ветьов на 7 години затвор. На вашите заповеди!

4 януари 1288 [1873] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах, хаджи Мано, Пешо, Мито.

О. О., инв. 8395/1948

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Заглавието е поставено от преводача. Съдени са 10 души видрарци: поп Георги Диков Тутмаников, Илия Костов Гюндюзов, Фильо и Йосиф поп Петрови, Вутьо Пелов, Васил Цвятков Пупешков, Иван Ветьов и Вутьо Ветьов, Тома Нинов и Вутьо Нинов. Последните двама били оправдани.

2. „Душко“ е погрешно написано името на Тошко поп Луканов.

3. Арслан Дервишоглу е псевдоним на Левски.

4. От израза „подобно на основаните в Тетевен и Орхание комитети“ може да се види, че заключителният протокол с присъдите на тетевенци ще да е един от липсващите три протокола между № 1 и № 5.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.