СЛУЖБОМЕР

неделя, юли 14, 2019

Нобелови лауреати – 1959 година

Ярослав Хейровски (Jaroslav Heyrovsky)

20 декември 1890 г. – 27 март 1967 г.

Нобелова награда за химия

(За откриването и развитието на полярографските методи на анализ.)

Чешкият химик Ярослав Хейровски е роден в Прага и е петото от шестте деца на Леополд Хейровски, професор по римско право в Карловия университет в Прага, и Клара Хейровска (с моминска фамилия Ханлова). Баща му е ревностен чешки патриот, приятел на Томаш Масарик, първия президент на Чехословакия (при образуването ѝ след Първата световна война - бел. П. Н.). След завършването на начално училище Хейровски постъпва в пражката гимназия, където проявява силен интерес към физиката и математика.

След като учи в Карловия университет, в който по това време баща му е ректор, Хейровски се мести в Университетския колеж в Лондон, където посещава лекциите на Уилям Рамзи. През 1913 г. получава степента бакалавър по природни науки и остава в Университетския колеж като научен асистент на Ф. Дж. Донън, приемник на Рамзи. Под ръководството на Донън започва да изследва електрохимията на алуминия. Когато отива да навести родителите си в Прага, започва Първата световна война и Хейровски е принуден да остане в Чехия. Призован в австроунгарската армия , той се освобождава от строева служба заради лошо здраве и отива във военна болница на длъжността химик и радиолог.

Въпреки своите задължения в болницата, Хейровски завършва дисертацията си по електрохимия на алуминия, за която получава степента доктор по философия в Карловия университет през 1918 г., малко преди края на войната. През 1919 г. става помощник на професора по химия в университета. Статиите, които публикува по материали от своята дисертация по това време, позволяват да му бъде присъдена през 1921 г. в Университетския колеж степента доктор по природни науки. През следващата година става адюнкт-професор и декан на химическия факултет в Карловия университет.

В началото на 20-те години Хейровски развива нов метод за анализ на химически разтвори. Отдавна е известно, че всяко вещество, намиращо се в разтвор, се променя по характерен начин (и следователно се идентифицира) под въздействието на електрически ток, който преминава през разтвора. Но традиционните електроди не са подходящи за точни измервания, защото разтворените вещества имат тенденцията да се събират на повърхността на тези електроди и наслоенията изкривяват получените резултати. В апарата на Хейровски за електроди се използват капки живак, падащи от епруветка в резервоар. Всяка капка има незамърсена повърхност, което позволява да се измерва успешно и напрежението, и силата на тока. Хейровски не само може да направи точен качествен анализ, но и да изследва образците на веществата в микроколичества.

Всички следващи години Хейровски посвещава научната си дейност на този аналитичен метод, който нарича полярография. Работейки със своя колега Масуцо Шиката, той конструира през 1924 г. полярограф, прибор с автоматично регистриране на резултатите, който бързо и ефективно определя състава на разтвора, без да прави в него никакви промени, оставяйки го годен за по-нататъшно използване. След две години Хейровски става първия професор по физическа химия в университета, който на свой ред се превръща във водещ център по полярографски изследвания. През 1926 г. Хейровски получава Рокфелерова стипендия за работа в Парижкия университет. През 1933 г. чете лекции по полярография в няколко университети в САЩ и публикува своята първа завършена книга за използването на метода.

След немската окупация на Чехословакия през 1939 г. всички висши учебни заведения са затворени и факултетите им са преместени в Германия. За щастие положението на Хейровски зависи от един противник на нацисткия режим, който поддържа работата на учения през всичките окупационни години. В края на войната Хейровски завършва свой учебник и започва изследвания в областта на осцилополярографията. През 1950 г. става директор на новосъздадения Централен институт по полярография към Карловия университет, който след две години заради нарастване на персонала е преобразуван в Институт по полярография към Академията на науките на Чехословакия. През 1964 г. институтът е преименуван в Институт по полярография „Ярослав Хейровски“.

През 1926 г. Хейровски се жени за Мария Коржанова, дъщеря на пивовар. Дъщеря им Итка става биохимик; синът им Михаил работи в института, носещ името на баща му. Талантлив пианист, любител на операта и спортен ентусиаст, Хейровски работи в лабораторията ежедневно от 8 часа сутринта до 7 часа вечерта, включително и през почивните дни. След тежка болест през 1963 г. подава оставка, но продължава да участва активно в работата на института. Известен е със своето гостоприемство, жив хумор, любовта си към хубавата храна и хубавото вино. Почитан е много заради научните си достижения. Умира в Прага.

На Хейровски са присъдени научни звания от университетите във Варшава, Марсилия и Париж. Член е на съвета на Университетския колеж в Лондон, почетен член е на Американската академия на науките и изкуствата, на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“ и др. През 1951 г. му е присъдена Държавна награда, а през 1955 г. е награден с Ордена на Чехословашката република. Чуждестранен член е на Академията на науките на СССР.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/heyrovsky.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.