СЛУЖБОМЕР

събота, юли 20, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 50

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

80

Протокол с присъдите на изворци [1]

№7 До великия везир

Поради участие в революционната организация, разкрита при търсене нападателите на хазната, арестувани и разследвани са: Димитър, Дико, Вутьо, Доко, Герго, другият Дико, Марин и другият Димитър, всичко 8 души от село Голям Извор. Разпитите на всеки един бяха извършени и по места, и в София. След като с тази работа бе натоварена нашата комисия, предприе се повторният им разпит.

Пръв от тях бе разпитан мухтарът на Извор, Димитър Стамболията, който подробно разказа и обясни следното:

Преди 13 месеца Герго Стойков и Марин Попов, също от с. Извор, донесли един лист, подпечатан с лъвски печат, и понеже в дома [на Димитър Стамболията] имало много хора, повикали го в дюкяна му и го накарали да прочете листа. Той първоначално го помислил за екзархийско предписание, но после, като разбрал, че е комитетски лист, отнасящ се за въстание, поискал да го сложи в джеба си. Но гореспоменатите с заплаха взели писмото, а него отвели в къщата на Герго Стойков при Дякон Левски, чието име и личност Димитър него време не познавал. Там, от пояснението на въпросния Дякон Левски, той научил, че листът се отнася до образуването на организация за изискване обещаните от султана права и свобода. Колкото и да му говорил за важността на това дело, той не се съгласил. Тъкмо когато Дяконът го заплашвал, по някаква работа в селото дошло едно заптие, на име Мехмед, и Дяконът и придружаващите го възседнали приготвените им коне и избягали. След тяхното бягство Герго и Марин го заплашвали и му се заканвали, но напразно.

Един месец след това, като седял в училището, дето го отвел Марин, който бил взел от него един алтън в заем под предлог, че ще го вложи в търговия, ако и да се мъчили да го накарат да пие отровно кафе, той, щом го допрял до устата си, се досетил, попитал кафеджията каква е тая работа и коя е причината, на което последният отговорил лъжливо: „Е тази чаша брат ми е бъркал съчикабрус и не е умита.“ Обаче от тайното съвещание, което се водило за малко между пристигналите там заедно Марин Попов и Герго с кафеджиятаq той разбрал работата. Когато поискал да отнесе и двете чаши в управлението, Марин Попов го спрял и в сериозна форма му било казано: понеже той не влязъл в комитета, поради опасение да не разнесе тайната, била извършена тая работа, и то след хвърляне на жребие кой да го убие; но ако той поиска да отиде в управлението, не само че е решено да бъде вече явно убит, но и понеже извършителите и свидетелите на тая работа ще бъдат все комитетски хора, те ще отричат, ще останат неразкрити, и не ще помогне нищо.

Герго и Марин като почувствали, че той е безпомощен и е омекнал, отвели го в къщата на поп Стефана и след дълги, дълги заплашвания на Марин Попов, той, заедно с другите му другари, положил клетва по религиозния им обичай. За да не му сторят някое зло, той уверил бунтовниците по тоя начин. По внушение на Марина купил револвера му за три и половина лири, а после, като отишъл в Тетевенския комитет, който е по-стар, там, заедно с всички, повторил клетвата си и влязъл в комитета.

Поради приликата на Дякон Левски с комитетския куриер Дидьо от тяхното село, за да се извади пътен лист за Дякона, който него време искал да мине във Влашко, той [Димитър] издал удостоверение на името на Дидьо Пеев. Димитър не знаел много добре количеството на събраните от името на комитета и изпратени в Ловеч парични помощи.

Понеже селото Извор се намира най-близо до Ловеч, отправяните за Ловеч писма се събирали в Извор.

Поради обстоятелството, че бил мухтар на селото, макар в същност да нямал решаваща дума в работата, той [Димитър] бил председател, а Герго – касиер и секретар. Герго, като негов заместник, отварял пристигащите писма.

По време на Етрополското нападение, Герго, който по искане на Димитра организирал Дико Христов, Петко Лальов и Йото Илиев, взел револвера му и го дал на единия от тях. Той предварително не знаял, че владишкият наместник ще бъде убит. Обаче един ден, малко след като убитият по-късно владишки наместник събрал владищината и, отивайки по работата си, излязъл от селото, като седял с пазача Ахмед ага пред дюкяна на Герго, владишкият наместник се върнал обратно развълнуван. Запитан за причината на това, той обяснил, че се върнал, понеже внукът на Димитра му съобщил, че сред царевичака имало разбойници. Пазачът Ахмед ага и още няколко души отишли на мястото, но като не намерили никого, се върнали обратно. На другия ден и той [Димитър] заминал заедно с поменатия [владишки наместник] за Орхание.

По въпроса за обира на хазната, за който чул после, не е знаял предварително нито за организирането му, нито че ще бъде извършен. Димитър отишъл в Тетевен, изпратен от даскал Тодора, тъй като щяло да се прочете писмото, което един човек, на име Фердинанд, донесъл от Централния комитет във Влашко, подписано от Ценович, и което съдържало укор за Димитра, поради неподчинението му на Дякон Левски.

Това, което Дико Тодоров, един от арестуваните, съобщи при разпита си, се състои накратко в следното:

Макар и да му било говорено преди една година за комитет и за това, че се събират пари, не му било обяснено какво значи комитет и за какво се събират парите. Обаче един ден, като седял в дюкяна на дядо Стойко – Герговия баща, там пристигнал с някакви хора Димитър и се образувала организация за искане права от султана, които ако не бъдат дадени, щяло да се воюва.

Казало се, че който не влезе в комитета, ще пострада. Когато и от него били поискани пари, той първоначално не пожелал да даде. Но по-после дошъл поп Стефан, взел [от него] сто гроша и той влязъл в организацията. От тогава не ходил на събрание. Понеже си имал собствен револвер, не е взел такъв от комитета.

От разпита на Вутьо Нинов, пак един от арестуваните, се ус- танови накратко, както следва:

Макар и да чул името комитет, не влязъл в него. Но, поради признанието на Доко Съйков, направено при разпита му относно комитетския въпрос, според което той, заедно с Доко Съйков, който влизал в комитета, пробили нощно време със свредел къщните врата на Стоян Милев, мъжът на покойната му сестра, влезли вкъщи и откраднали от сандъка му 280 гроша, бил арестуван и затворен.

При разпита на Доко Съйков, един от гореказаните, вече осъждан по други провинения, същият призна, както следва:

Както току-що се спомена, заедно с другаря си са отворили нощно време със свредел къщната врата на Стоян Милев, задигнали от къщата му сандъка и го отнесли в полето, разбили го, взели парите – 280 гроша – и ги разделили. По заповед на Димитра [Стамболията] били арестувани и затворени за малко време [2]. А след като парите били събрани, дори и в повече, били освободени. Освен това, миналата година, знаейки целите и задачите на комитета, по внушение на Герго и Марин, той влязъл в комитета като кафеджия. Знаейки за отровата, приготвена за убиване на мухтара Димитър, той, след като бил заставен да я постави в чашката, донесъл и поднесъл кафето на Димитра, за да пие. А когато Димитър разбрал и попитал, той отрекъл това. Но на следния ден, мухтарът го повикал и му казал: „Ако това с отровата направиха от комитета – приемам, ако ли не – ще заведа дело.“ Той отговорил, че е от комитета.

Освен това, като се връщал от сватба с другарите си – арестувания Дико Беров и забягналия Йото Илиев, макар последните да му предложили да запалят листниците на Димитра, той обаче не се съгласил и се върнал, а другарите му останали там.

Доко изповяда миналата си кражба, когато, под предлог да вземе пари от бащата на сегашната си съпруга, задигнал с нейно съгласие моминските ѝ вещи. Но той отрече, че отиването му във Влашко има връзка с разбойническата и въстаническа дейност, и че при кражбата, която са извършили с Вутьо Нинов, са били въоръжени. Мухтарът Димитър, призован на очна ставка, заяви, че по време на кражбата отсъствал и че не знаял да са имали оръжие. Но, когато се направи обиск в домовете им, в дома на Вутьо Нинов се намери една пушка, а у Доко Съйков не се намери нищо. А когато бе изправен на очна ставка с него Вутьо Нинов, последният заяви, че не е имал оръжие, но у другаря му Доко Съйков е имало един пистолет и една пушка. Доко Съйков пък продължи да отрича.

От разпита на Герго Стойков, един от арестуваните, се установи следното:

Миналата година отишъл по някаква работа в Тетевен. Когато бил поканен и се явил в дома на Семко Гелев [3], дето се събрали някои лица като тетевенския даскал Иван [4], Дякон Левски и някои други от Тетевен, бил прочетен един устав, написан на ръка, отнасящ се до намеренията и целите на комитета, След това споменатият Дякон Левски отишъл в Извор, свикал ги – него [Герго Стойков], Марин Попов, Димитър мухтара и Дико Тодоров, взел [от тях] сто гроша и ги вкарал в комитета. След като Левски си заминал, те почнали да се събират на бунтовнически събрания в училището, а когато дошъл Димитър – един път и в собствената му къща. Комитетът не е имал председател, а всички са били равни. Специалният печат на комитета стоял известно време у даскалите, а по едно време бил даден и нему.

Донесената от Дидьо Пеев отрова за убийството на мухтара Димитър разделил с Марина и Дока и своята част поставил в дивита си на полицата, отдето по едно време изчезнала. При все че бил там, когато се поставяла отровата в кафената чашка, заяви, че той самият не е поставял, а че знаял за тая работа. Но, ако и да отрече да е слагал лично той отровата, при очната ставка с мухтара Димитър, Дидьо Пеев, Марин, Доко Съйков, даскал Илия и гложенеца Васил излезе наяве, че решението да бъде очистен чрез отравяне Димитър, поведението на когото всявало подозрение, било взето от всички.

Отровата поръчал Марин. А Дидьо Пеев я доставил чрез гложенеца Васил, който него време бил в Ловеч, и я дал на Марина, Герга и Дока. Даскал Илия повикал Димитра в училището и под предлог да поседнат, било поръчано кафе, а Герго и Доко поставили отровата в кафената чашка и я поднесли.

При продължаване на разпита му след тази очна ставка се установи още следното:

Герго изпратил събраните от Ябланица и получените на негово име пари чрез мухтара Димитър в Тетевен, а получените от Осиковица на името на даскал Васила били занесени в Ловеч лично от куриера Дидьо Пеев. Когато негово превъзходителство окр. управител се върнал от Тетевен в Орхание, той [Герго Стойков] изгорил намиращите се у него писма, получени от околните села.

По убийството на дякона-владишки наместник не знаял нищо. След убийството от Орхание било съобщено в Осиковица, а оттам и на тях [изворци], че се търсел Дякон Левски. Писмото, с което се съобщавало – намиращият се него време в Тетевен Дякон Левски да бяга оттам, попаднало у Димитра. Ако и да искаше да отрече, че е знаял от по-рано за подготовката [на убийството], когато му се обясни, че ще бъдат доведени на очна ставка устроителите на засадата, той призна, че било решено дяконът да бъде убит, за да не издаде работата на властта. Димитър и Стоян, устроителите на засадата, макар да дошли и му съобщили, той [Герго] си бил отишъл в къщи. После, въпросният владишки наместник бил предупреден от едно момче да не минава по него път и той се върнал обратно. Признавайки, че мястото за засада показал Димитър Пеев [5], с това той издаде наяве лъжливостта в предишното си показание От разпита на шестте души участници в засадата и на Дидьо Пеев се установи, че нейното устройване е в същност негово [на Герго] дело.

Когато бе разпитан Дико Беров, друг един от арестуваните, той призна, както следва:

Миналата година Дякон Левски отишъл в тяхното село и като прочел комитетските книжа, накарал и него да влезе в комитета заедно с другите. Един път Дякон Левски го повикал в Ловеч, за да го изпрати с книжа във Влашко, и един път – за да го направи куриер. А той, макар и да отишъл, не приел предложенията му. Тъй като не бил в състояние да даде необходимата парична помощ при влизането си в комитета и поради настояване за парите от страна на Герго и Марин, той, Доко Съйков, Вутьо Нинов и Йото Илиев, всичко четирима души, откраднали денем от колибата на Петко Найденов една биволска кожа и, след като известно време я крили на тавана в къщата на мухтара Димитър, по нареждане на комитета я продали в Гложене на Христо за 120 гроша, и си разделили по 30 гроша. А после, когато парите били поискани от комитета, след като похарчил от тях 10 гроша, предал на комитетската каса останалите 20 гроша. Но той не призна запалването на листниците, за което съобщи Доко Съйков при втория разпит.

Разпитан, Марин Попов призна, както следва:

И той, заедно с Герго Стойков, отишъл в Тетевен, дето се срещнал в къщата на Семко Гелев с Дякон Левски, който, макар да открил до известна степен намеренията и целите си, обещал да отиде лично в Извор, за да им разясни подробно и за да накара да тръгнат по тоя път и други някои хора от селото. След няколко дни, съгласно обещанието си, Дякон Левски пристигнал в селото, в къщата на Герго, заедно с Димитра и Васил гложенеца. На бунтовническото събрание, което било устроено в училището, Марин Попов влязъл в комитета“. Той не само че няколко пъти присъствал на събранията на комитета, но веднъж, бидейки натоварен да събере пари за вестника в Лопян и Брусен, събрал по 120 гроша [от двете села], които предал на касиера на Изворския комитет – Герго Стойков. Задето оставил коня си на площада във Видраре, когато отишъл там да събира пари, той не само че бил смъмрен отстрана на Видрарския комитет, но Дякон Левски го извикал в Ловеч и го предупредил с думите: „Щял си да издадеш тайната. Тоя път те простих. Но, ако и занапред извършиш такава неблагоразумност, няма да разбереш кой ще те убие! След това се върнал на село. Един път носил писмо на Герго до халача Никола в Ловеч [6]. А и един път, когато карал дървен материал за Враца, по нареждане на Димитра отнесъл писмо на Изворския комитет до Стефанаки Христов и Мито Цвятков. Понеже бил казал, когато втори път ходил във Враца, че пътят, по който Димитър тръгнал, е лош, и това гореспоменатите лица съобщили на Димитра, започнали да го преследват и да го заплашват с убийство. Поради тия му думи нямали вече доверие в него.

По убийството на дякона-владишки наместник, както и по подготовката за нападение на хазната – не му било известно. А по въпроса за отравянето на Димитра той знаел само това, което бе вече казано по-горе.

Когато бе разпитан Дидьо Пеев, друг един от арестуваните, същият, без да крие, призна доброволно както следва:

Когато преди една година пристигнал в селото им Дякон Левски и прочел устава, той влязъл в комитета. По искане на Дякона и нареждане на комитета в неговото село, отишъл заедно с гложенеца Васил в Ловеч и останал три месеца на мястото, избрано от Дякона за тайна къща, на негова услуга. На няколко пъти носил писма в Троян и Тетевен. По желанието на Дякона, след като на основание на издадените им от селския съвет удостоверения си извадили от Орхание пътни листове, те прекарали по няколко дни в Троян, Карлово и Черноземен, а една вечер пренощували и в къщата на Божила, в село Царацово. На следния ден отишли в Пловдив и вечерта пак в Царацово. Оттам Дякон Левски заминал за Пазарджик, а Дидьо Пеев се върнал в селото си. След като останал около 20 дни в своето село, понеже Васил гложенецът пак му съобщил да си извади тескере, за да отиде този път във Влашко, той заверил старото си тескере за Влашко. Когато отишъл в Ловеч, Дякон Левски взел туй тескере, тъй като си приличали с Дидьо Пеев, и отишъл заедно с Васил гложенеца отсреща [Влашко], Дидьо Пеев се върнал пак на село. А оттам, по нареждане на селския комитет, заминал за Оряхово, като закарал зърнени храни, за да посрещне Дякона, който щял да се върне от отсреща. Той посрещнал Дякона и заедно отишли в Ловеч. Дяконът отседнал в къщата на Никола халача. А той [Дидьо Пеев] предал 50 броя от устава с червени корици и писмото към него, които му били дадени, на Димитра от Дяково в къщата на Дочо Мръвков в Тетевен и се върнал пак в селото си. Било по време на Вършитба. След известно време един ден пак пристигнал Дякон Левски и поискал да го придружи до Враца. На неговия отказ, по причина че имал работа по вършитбата, от страна на комитета му заявили, че храните му ще бъдат овършани от други хора, настояли, и той се съгласил да го придружи.

И тъй, оттам [Извор], като се отбили в селото Видраре, дето престояли една нощ, на следния ден стигнали във Враца. Там Дякон Левски водил разговор с трима души: Мито, Кръстьо и друг един, чието име не знаял, първоначално вън от града, под едно дърво, а после, отбягвайки множеството поради пазара – в една къща в града. Докато разговарял с тях и се мъчел да ги убеди, [Дидьо Пеев] се прибрал в хана, дето бил отседнал. По заповед на Дякона, на около 8 часа той тръгнал оттам и през нощта в манастира пак намерил Дякон Левски. А следващите дни, като прекарали по една нощ в Боженица, Орхание, Правец и други някои орханийски села и беседвали с комитетските хора относно въстанието, понеже в Гложенския манастир дошъл Васил гложенецът, той се разделил с Дякона и си отишъл на село.

И за четвърти път, пак по негово [на Левски] повикване, след като се срещнали в Тетевен, отишли заедно в Ловеч. Но, поради наложителна причина, Дяконът заминал за Пловдив, а той се върнал в своето село.

Когато заминавал за Ловеч, Марин му поръчал: „Кажи на Васил гложенеца: бях поискал едно нещо от него, да го изпрати!“ В Ловеч, съгласно поръчката, Васил гложенецът му дал един бял прах, огънат в книга, който взел и отнесъл, и щом го сложил на тезгяха в кафенето на Доко Съйков пред Герго, Доко Съйков и даскал Илия, те – Герго, Марин и Доко Съйков – разделили праха на три части и всеки един от тях взел своята част. Тогава му било съобщено, че това била някакъв вид отрова за убийството на мухтара Димитър.

А по въпроса за засадата, устроена в Извор за убийството на дякона-владишки наместник, той знаел следното:

Тъй като един ден, когато били събрани заедно в училището Димитър от Дяково, Стоян пандурът и няколко непознати нему тетевенци, му било заповядано да ги отведе на мястото на засадата, той ги завел, посочвайки им пътя, на едно скрито място над видрарския път и се върнал обратно. На обед, по поръка на Герго Кабакчиев, отишъл пак при Димитра да му съобщи, че владишкият наместник ще дойде. А когато внукът на мухтара Димитър съобщил на владишкия наместник за готвеното му покушение, последният се върнал уплашен в селото и на следния ден заминал заедно с мухтара и Кабакчиева за Орхание.

В заключение на тия подробни данни се установи, че са осъществени следните престъпления:

Революционната организация, подготвяща въстание с оръжие в ръка против Османската държава, е била пренесена от Тетевен в с. Извор чрез Герго Стойков и Марин Попов по същия начин, както е била разпространена в другите села, а именно в резултат на идването на Дякон Левски и личното му въздействие и подбуждане. В началото тя се ограничавала само със споменатите Марин и Герго Стойков, а впоследствие обхванала и Доко Съйков, мухтара Димитър, Дико Тодоров, Дико Беров и Димитър Пеев. Поведението на мухтара Димитър, след като му била поднесена отрова, премахнало напълно съмнението, което произлизало от това, че известно време той стоял на страна и се държал резервирано.

В революционната организация, съставена привидно под председателството на мухтара Димитър, а всъщност под управлението на Герго Стойков, Марин Попов е бил назначен за изпълнителен орган и за да събира суми, Димитър Пеев – на куриерска служба, а Доко Съйков – за опасни специални поръчения. Освен че са работили за разширяването на бунта, но те още са подготвили отравянето на мухтара Димитър, за да го премахнат, и по-късно са устроили засада за убиването на владишкия наместник. Като централен пункт за кореспонденцията на другите комитети, те [подсъдимите изворци] развили известна дейност по уреждане и поддържане на частна пощенска служба. По искане на Дякон Левски е бил изпратен на негова услуга куриерът Дидьо Пеев. Издавайки удостоверение, за да се извади пътен лист за Дякона на името на Дидьо Пеев, предвид взаимната им прилика, те са услужили на въс- танието. А дори открити са и престъпления, като кражбата на кожа от страна на Доко Съйков, Дико Беров. Вутьо Нинов и Йото Илиев, с цел да се подпомогне парично комитета.

Тъй като в чл. 58 на императорския наказателен закон е казано:

„Когато между някои лица се устрои заговор с цел да се извърши един от бунтовете, упоменати в чл. чл. 55 и 56, и освен че се уговори изпълнението на решения в тоя заговор бунт, но и са предприети някои действия и мерки за подготовка на изпълнението му, без обаче бунтът да е осъществен на дело, участващите в тоя заговор се наказват със заточение до живот.

Но ако при един подобен заговор не е проявено никакво предприемане на действия или приготовления за подготовка на изпълнението му, а само е уговорено и е взето решение за неговото извършване, в такъв случай участващите в тоя заговор се наказват с временно заточение в крепост.

А когато някой направи предложение за устройване на заговор, за да се извърши един от бунтовете, упоменати в указаните два члена, но то не бъде прието, направилият такова предложение се наказва с затвор от една до три години.“

Така че, реши се: съгласно алинея първа на споменатия член. Герго Стойков и Марин Попов, които са предприели действия и мерки за изграждане на организацията, да бъдат наказани с вечно заточение. А членът на тая организация, може би и неин председател, мухтарът Димитър, върху когото преди влизането му в комитета действително било извършено покушение, и заплашването с наказание на когото се счита за доказано, при тия смекчаващи вината му обстоятелства, да се накаже с 10 години временно заточение.

Съгласно алинея втора, Дико Тодоров, който дал парична помощ и един път присъствал на събранието, после Дидьо Пеев, който по заповед и принуда на мухтара на селото и на Кабакчиев, изпълнявал комитетска куриерска служба и слугувал на Дякон Левски, както и Дико Беров, който само членувал в комитета и участвал в кражбата на кожата, да бъдат наказани с по 4 години крепостен затвор.

А чл, 221 на императорския закон гласи: „Когато се извърши кражба чрез насилие, но ако от това не е произлязло нараняване и ако няма друга някаква последица, или ако не е извършена чрез насилие, но ако, първо, е станала нощно време и, второ, ако е извършена от две или повече лица, и ако всички или едно от тях е било, въоръжено, виновниците се наказват също така с временен затвор.“

Доко Съйков, който призна, че освен че е влизал в комитета, но е дал отрова на Димитра, че нощно време, заедно с Вутьо Нинов, и то, като един от тях е бил въоръжен, са влезли в къщата на Стоян Милев и извършили кражба, да се накаже, съгласно параграф втори на гореспоменатия член, на 10 години затвор.

А Вутьо Нинов, който макар и да не влизал в комитета, призна, че взел участие в кражбата, да се накаже с 4 години затвор.

За Дико Христов, Петко Лальов и Йото Илиев, за които се установи, че се участвали в нападението срещу къщата на Арнаудов в Етрополе, и поп Стефан, който, според показанията, е извършвал клетвения обряд на постъпващите в комитета и който взел от Дико Тодоров пари за комитета, за техните разпити, които предстои да се извършат, както и за положението на посочените в показанието на Дидьо Пеев врачанци – Мито и Христов и на Никола халача от Ловеч, когато бъдат заловени, ще бъде съставен отделен протокол за извършените от тях престъпления.

Ако се потвърди горното решение, молим за височайше ираде, за да бъдат наказани, както следва: Герго Стойков и Марин Попов на вечно заточение; мухтарът Димитър на 10 години временно заточение; Дико Тодоров, Дико Беров и Дидьо Пеев на 4 години временен крепостен за- твор; Доко Съйков на 10 години затвор; Вутьо Ненов на 4 години затвор [7]. На вашите заповеди!

8 януари 1288 [1873] година.

О.О., инв. 233/1950

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Осъдените 8 души изворци са: Димитър Крачунов Стамболията, Дико Беров Пашов, Вутьо Нинов Дановски, Доко Съйков Маевски, Герго Стойков Симеонов, Дико Тодоров Диков, Марин Попов Димитров и Димитър (Дидьо) Пеев Галевски.

2. Димитър Крачунов е бил кмет („мухтар“) на Извор, като такъв той арестувал Доко Съйков и Вутьо Нинов.

3. Името Семко Гелев в турския текст е написано „Ченко Гельо“.

4. Даскал Иван е Иван Фурнаджиев.

5. Името на „тайния куриер“ от Голям Извор в турския текст е написано веднъж Димитър Пеев, друг път – Дидьо Пеев.

6. Никола (Николчо) Сирков Халача, в чиято къща в Ловеч е живял Левски.

7. Герго Стойков, Марин Попов и Димитър Крачунов били заточени в Ангора; Дико Тодоров, Дико Беров и Дидьо Пеев – в Диарбекир; Доко Съйков и Вутьо Нинов – в мините на Аргана. Дико Тодоров починал в Диарбекир на 14 октомври 1874 год., а Дико Беров – пак там на 14 март 1875 (Ст. Заимов, „Миналото“, кн. II, стр. 268–271).

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.