СЛУЖБОМЕР

сряда, юли 17, 2019

Престъпление и наказание в средновековна Европа

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Хармоничните отношения, основани на вярата и любовта, били нещо невероятно през епохата на Средновековието.

Хармоничните отношения, основани на вярата и любовта, които дирижирала църковната организация, били нещо невероятно през Средновековието. Какъв характер е имало девиантното поведение на средностатистическия европеец и как хората са криввали от пътя по време на всеобщото смирение пред волята на твореца?

Равнища на насилието

Повечето междуличностни конфликти произтичали от словесни разпри. Средновековният човек разполагал с предостатъчно средства: проклятия, в които вярвали и ги смятали за ефективни, ругатни и оскърбления на чест. Подобни неща се подкрепяли, по правило, от заплювания и удари. Обвинението в лъжа било най-грубо оскърбление, така че хората искали незабавно решаване на въпроса или изпадали в ярост. И тогава започвали доста продължителни вражди между семейства или селски общини.

Изясняване на отношения

Вендетата била разпространено нещо, с което се занимавали всички и навсякъде. Няма значение дали ставало въпрос за обикновен човек, рицар, влиятелен магнат или принц. В ранното Средновековие подобни процеси се регулирали от „Варварските закони“ – юридически кодекс от V-IX век на германските племена, където кървавото отмъщение се заменяло с голяма парична глоба. Но и в късното Средновековие срещаме много документални свидетелства, които се опитват да оправдаят по някакъв начин вендетата. Подобни прояви на насилие се гарнирали със завист, съперничество по различни мотиви, предателство, грабеж и банална жажда за чужда кръв. Като примери ни идват на ум родовете Йорк и Ланкастър, Монтеки и Капулети, арманяките и бургиньоните, а също така много други.

Още една агресивна, но не винаги явна форма на насилие били клеветата, слуховете, спекулациите и клюките. В съвременния свят подобни неща и до ден днешен играят не малка роля в политическия, обществения и икономическия живот. През Средните векове подобни прояви се възприемали още по-болезнено. Пуснат слух за измяна или заговор можел да срине репутацията на човека, независимо от знатността на произхода му.

Сбиване с използване на хладно оръжие

Когато езикът се окажел безсилен, идвал ред на юмруците и оръжието. Подобни неща се случвали навсякъде и с всички. В градските среди сблъсъците между заподозрени и органите на реда имали масов характер. Известни са случаи, когато гражданите се застъпвали за някой злодей и се събирали на групички. Тогава пазителите на реда не ги очаквало нищо добро. Под ударите на гражданите попадали и кралски чиновници, и представители на местната власт. Само към фигурата на върховния владетел, на краля, народът никога не посягал, защото е от бога.

Без особени колебания и съмнения хората се хващали за хладното оръжие при всеки удобен случай: конфликтите на мелницата, пиянските свади в кръчмата и сблъсъците на полето се съпровождали с употреба на ножове, кинжали, брадви, сърпове и т. н.

Извън закона

Всекидневните дребни насилствени актове били много по-интересни и изобретателни от обикновените градски сблъсъци с използването на юмруци и ножове. Става дума по-скоро за действия от хулигански характер. Търговците често мамели своите купувачи, селяните се занимавали с бракониерство в именията на своя сеньор, сечели гората и променяли границите на земните си участъци. За такива хитри юнаци следели специални хора в господарското имение. „Горските сержанти“ хващали крадциите и провинилите се селяни и наказвали сурово с парична глоба или тояга в зависимост от тежестта на престъплението.

Наказване на провинила се жена

„Пътят на кражбата“ имал долу-горе неутрални последствия за злосторниците. С колективен грабеж и разбойничество хората се занимавали крайно рядко: наказанието за подобно престъпление било смърт. А улични кражби ставали постоянно, както е обичайно на оживени места.

Предумишлените убийства били доста рядко явлението през Средновековието. Плюс това християнската църква осъждала открито и жестоко подобни актове. Най-разпространените мотиви (банална завист, семейни скандали и борба за наследство) се сдържали от юридическите документи на епохата, от договори, основаващи се на финансови съглашения, и от най-жестоката последица – кръвното отмъщение.

Убийство

За простолюдието използването на сила с помощта на оръжие за защита на своите интереси, от гледна точка на църквата, било противоправно. Само знатният човек имал право да вдига меч над главата си във всеки подходящ момент. Това било и занаят, и признак на статут в съсловния социум. При осъществяването на неправомерни насилия благородните мъже не изоставали от обикновените миряни.

Сражение

Това можело да бъдат набези на малки групи конници върху близки съседни имения, които завършвали с грабеж или разправа със стопаните. Мотивите били напълно предсказуеми: от желание за забавление и да се придобият малко жълтици до похищения на дами и мъст за оскърбена чест. В маршрутния лист на подобни предприятия влизали нападения на селски домове и градски здания. Както подобава, след подобен набег се организирали пиршества с обилни количества ядене и пиене. Често не за да се отбележи успехът, а по-скоро да се постигне примирие с противника. Подобни насилствени акции на средновековните благородници често ставали обичайно и систематично явление. Ето защо появата на „раубритерите“, или рицарите-разбойници, в края на XIV и началото на XV век не изглежда случайно. Те вземали в плен търговците, грабели селяните, облагали със своеобразни данъци градските обединения, досаждали на едрите аристократични фамилии. Образът на „благородния разбойник“ с времето бил украсен в светли цветове и прилегнал добре на някои исторически фигури, понесени от вълните на романтизма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.