неделя, декември 03, 2017

Нобелови лауреати – 1947 година

Герти Кори (Gerty Cori)

15 август 1896 г. – 26 октомври 1957 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Карл Кори и Бернардо Усай), 1947 г.

(За откриването на каталитичната конверсия на гликогена.)

Австрийско-американската биохимичка Герти Тереза (Радниц) Кори е родена в Прага (която по това време се намира в състава на Австро-Унгария) в семейството на управителя на завод за рафиниране на захар Ото Радниц и Марта Радниц (Неущад). Герти е най-голямата от трите дъщери в семейството. Начално и средно образование получава от частни учители, а след това учи в гимназията в Тетхен (днес Дечин, Чехия), която завършва през 1914 г. През същата година, под влиянието на своя чичо, професор по педиатрия, се записва в Германския университет в Прага, за да учи медицина. Там тя се запознава със студента по медицина Карл Ф. Кори, с когото изследва съвместно серумния комплемент - комплекса от серумни протеини, участващ в имунните реакции. През 1917-1918 г. работи в Германския университет като медицинска лаборантка, а през 1920 г. получава медицинска диплома. През същата година се омъжва за Карл Кори. Скоро след сватбата семейство Кори се премества във Виена. Там две години Кори работи като асистентка в Каролинската детска болница, където проучва кретенизма (вродена недостатъчност на щитовидната жлеза). През 1922 г. Карл Кори получава длъжността биохимик в Нюйоркския държавен институт по злокачествени тумори (днес - институт "Розуел Парк") в Бъфало (щат Ню Йорк). Като се настанява в Бъфало, Карл Кори намира в института място за съпругата си като асистент-патолог, а по-късно тя започва да работи там като асистент-биохимик. Скоро Карл и Герти Кори започват да правят отново съвместни изследвания. Понеже ги интересува специално обмяната на въглехидратите в нормалните тъкани и в тъканите със злокачествени тумори, през първите години от работата си в Бъфало двамата съсредоточават вниманието си върху проучването на обмяната на въглехидрати в раковите клетки. Освен това те изследват влиянието на овариектомията (хирургическа операция за отстраняване на яйчниците) върху развитието на тези клетки.

През 1928 г. съпрузите Кори получават американско гражданство, а три години по-късно се преместват в Сент Луис (щат Мисури), за да работят в медицинското училище към Вашингтонския университет. Там Кори получава длъжностите член на съвета на училището и научен сътрудник по фармакология и биохимия, а съпругът ѝ - длъжността професор по фармакология. Като продължава изследванията си за обмяната на въглехидратите, семейство Кори обръща внимание на биохимията на глюкозата и гликогена. Гликогенът е открит през 1857 г. от френския физиолог Клод Бернар, който намира в клетките на черния дроб на експериментални животни голямо количество вещество, подобно на нишесте. Гликогенът се състои от обединени във вериги глюкозни молекули и е основната биохимична форма за натрупване на глюкоза в черния дроб и мускулите. Глюкозата е главният източник на енергия за клетките, тя е монозахарид, състоящ се от атоми водород, кислород и въглерод.

Нишестето, състоящо се от два полизахарида - амилоза и амилопектин, се превръща в глюкоза под въздействието на фермента на панкреаса амилаза. По-нататък глюкозата се всмуква от тънкото черво, попада в портните съдове и се пренася до черния дроб, където се превръща в гликоген и се натрупва за по-нататъшно използване. По време на изследванията си, проведени през 30-40-те години, Карл и Герти Кори разкриват биохимичните реакции, участващи в превръщането на глюкозата в гликоген и обратно. Пълният цикъл на това взаимно превръщане се нарича днес цикъл на Кори.

През 1936 г. съпрузите Кори откриват глюко-1-фосвата, който по-късно е наречен етер на Кори. Малко по-късно, през 30-те години, Карл и Герти Кори установяват биохимичния механизъм на действието на инсулина - хормон, синтезиран и изработван от Лангерхансовите острови на панкреаса. Недостигът на инсулин предизвиква захарен диабет - заболяване, при което глюкозата не може да се усвоява нормално от клетките и да се използва от тях като източник на енергия.

Проучвайки превръщането на глюкозата в гликоген, съпрузите Кори описват прехода на глюкозо-6-фосвата в глюкозо-1-фосват (и обратния процес) под въздействието на фермента фосфоглюкомутаза; това откритие е направено през 1938 г. Пет години по-късно, при отделянето в кристална форма и пречистването на фермента фосфорилаза, те откриват, че този фермент съществува както в активна, така и в неактивна форма, а двете форми наричат фосфорилаза а и фосфорилаза b. По-нататък установяват биохимичните условия, при които неактивната форма се активира.

През 1944 г. съпрузите Кори синтезират гликоген в лабораторни условия. За изходни вещества използват молекула гликоген с къса верига, глюкоза, фосфат и три фермента - хексокиназа, фосфоглюкомутаза и фосфорилаза. Това потвърждава хипотезата им за триетапния биосинтез на гликогена от глюкозата. По-нататък Кори открива още един фермент, участващ в синтеза и деленето на разклонената форма на гликогена в черния дроб и растителните клетки. През същата година тя получава длъжността адюнкт-професор по биохимия в медицинското училище към Вашингтонския университет, а след три години става професор по биохимия.

При по-нататъшните си изследвания Карл и Герти Кори откриват химичния строеж на гликогена и в началото на 50-те години установяват биохимичните нарушения, които лежат в основата на гликогенозите. При тези заболявания в клетките на черния дроб и на други тъкани гликогенът се натрупва в количество, значително превишаващо обикновеното. Кори доказва, че в действителност гликогенозите са група заболявания, свързани с недостига на определени ферменти.

През последните години от живота си Кори страда от миелосклероза - продължителна тежка болест, при която костният мозък постепенно се замества от влакнеста съединителна тъкан. Тя умира през 1957 г. в Глендейл (щат Мисури). След смъртта на Кори учени от всички краища на Съединените щати се събират на панихида в Сент Луис. Те слушат магнетофонния запис, който Кори е направила за телевизионния филм на Едуард Мероу "В какво вярвам". "В живота на учения - казва Кори - има незабравими и редки моменти, когато след дългогодишна тежка работа завесата на природните тайни внезапно се вдига и това, което ни се е струвало потънало в тъмнина и хаос, става светло и хармонично". Бернардо Хусай казва, че животът на Кори е бил "прекрасен пример за служба в името на идеала... на прогреса на науката и на благото на човечеството".

Съвместният живот на съпрузите Кори не се ограничава от стените на лабораторията. Двамата са големи любители на походите, занимават се с алпинизъм в австрийските Алпи и в американските Скалисти планини. Освен това обичат да играят тенис, да се пързалят с кънки и да работят в градината. Семейството има един син.

Кори е удостоена с наградата Скуиб на Ендокринологичното дружество (заедно с Карл Кори, 1947 г.), с медала Гарван на Американското химическо дружество (1948 г.) и наградата Бордън за медицински изследвания на Американската асоциация на медицинските колежи (1951 г.). Тя е член на Американското дружество на биохимиците, на Националната академия на науките на САЩ, но Американското химическо дружество и на Американското философско дружество. Удостоена е с почетно звание от Бостънския, Йейлския, Колумбийския и Рочестърския университет, а също и на колежа "Смит".

Превод от руски: Павел Б. Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.