Нобелови лауреати – 1947 година

Герти Кори (Gerty Cori)

15 август 1896 г. – 26 октомври 1957 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Карл Кори и Бернардо Усай), 1947 г.

(За откриването на каталитичната конверсия на гликогена.)

Австрийско-американската биохимичка Герти Тереза (Радниц) Кори е родена в Прага (която по това време се намира в състава на Австро-Унгария) в семейството на управителя на завод за рафиниране на захар Ото Радниц и Марта Радниц (Неущад). Герти е най-голямата от трите дъщери в семейството. Начално и средно образование получава от частни учители, а след това учи в гимназията в Тетхен (днес Дечин, Чехия), която завършва през 1914 г. През същата година, под влиянието на своя чичо, професор по педиатрия, се записва в Германския университет в Прага, за да учи медицина. Там тя се запознава със студента по медицина Карл Ф. Кори, с когото изследва съвместно серумния комплемент - комплекса от серумни протеини, участващ в имунните реакции. През 1917-1918 г. работи в Германския университет като медицинска лаборантка, а през 1920 г. получава медицинска диплома. През същата година се омъжва за Карл Кори. Скоро след сватбата семейство Кори се премества във Виена. Там две години Кори работи като асистентка в Каролинската детска болница, където проучва кретенизма (вродена недостатъчност на щитовидната жлеза). През 1922 г. Карл Кори получава длъжността биохимик в Нюйоркския държавен институт по злокачествени тумори (днес - институт "Розуел Парк") в Бъфало (щат Ню Йорк). Като се настанява в Бъфало, Карл Кори намира в института място за съпругата си като асистент-патолог, а по-късно тя започва да работи там като асистент-биохимик. Скоро Карл и Герти Кори започват да правят отново съвместни изследвания. Понеже ги интересува специално обмяната на въглехидратите в нормалните тъкани и в тъканите със злокачествени тумори, през първите години от работата си в Бъфало двамата съсредоточават вниманието си върху проучването на обмяната на въглехидрати в раковите клетки. Освен това те изследват влиянието на овариектомията (хирургическа операция за отстраняване на яйчниците) върху развитието на тези клетки.

През 1928 г. съпрузите Кори получават американско гражданство, а три години по-късно се преместват в Сент Луис (щат Мисури), за да работят в медицинското училище към Вашингтонския университет. Там Кори получава длъжностите член на съвета на училището и научен сътрудник по фармакология и биохимия, а съпругът ѝ - длъжността професор по фармакология. Като продължава изследванията си за обмяната на въглехидратите, семейство Кори обръща внимание на биохимията на глюкозата и гликогена. Гликогенът е открит през 1857 г. от френския физиолог Клод Бернар, който намира в клетките на черния дроб на експериментални животни голямо количество вещество, подобно на нишесте. Гликогенът се състои от обединени във вериги глюкозни молекули и е основната биохимична форма за натрупване на глюкоза в черния дроб и мускулите. Глюкозата е главният източник на енергия за клетките, тя е монозахарид, състоящ се от атоми водород, кислород и въглерод.

Нишестето, състоящо се от два полизахарида - амилоза и амилопектин, се превръща в глюкоза под въздействието на фермента на панкреаса амилаза. По-нататък глюкозата се всмуква от тънкото черво, попада в портните съдове и се пренася до черния дроб, където се превръща в гликоген и се натрупва за по-нататъшно използване. По време на изследванията си, проведени през 30-40-те години, Карл и Герти Кори разкриват биохимичните реакции, участващи в превръщането на глюкозата в гликоген и обратно. Пълният цикъл на това взаимно превръщане се нарича днес цикъл на Кори.

През 1936 г. съпрузите Кори откриват глюко-1-фосвата, който по-късно е наречен етер на Кори. Малко по-късно, през 30-те години, Карл и Герти Кори установяват биохимичния механизъм на действието на инсулина - хормон, синтезиран и изработван от Лангерхансовите острови на панкреаса. Недостигът на инсулин предизвиква захарен диабет - заболяване, при което глюкозата не може да се усвоява нормално от клетките и да се използва от тях като източник на енергия.

Проучвайки превръщането на глюкозата в гликоген, съпрузите Кори описват прехода на глюкозо-6-фосвата в глюкозо-1-фосват (и обратния процес) под въздействието на фермента фосфоглюкомутаза; това откритие е направено през 1938 г. Пет години по-късно, при отделянето в кристална форма и пречистването на фермента фосфорилаза, те откриват, че този фермент съществува както в активна, така и в неактивна форма, а двете форми наричат фосфорилаза а и фосфорилаза b. По-нататък установяват биохимичните условия, при които неактивната форма се активира.

През 1944 г. съпрузите Кори синтезират гликоген в лабораторни условия. За изходни вещества използват молекула гликоген с къса верига, глюкоза, фосфат и три фермента - хексокиназа, фосфоглюкомутаза и фосфорилаза. Това потвърждава хипотезата им за триетапния биосинтез на гликогена от глюкозата. По-нататък Кори открива още един фермент, участващ в синтеза и деленето на разклонената форма на гликогена в черния дроб и растителните клетки. През същата година тя получава длъжността адюнкт-професор по биохимия в медицинското училище към Вашингтонския университет, а след три години става професор по биохимия.

При по-нататъшните си изследвания Карл и Герти Кори откриват химичния строеж на гликогена и в началото на 50-те години установяват биохимичните нарушения, които лежат в основата на гликогенозите. При тези заболявания в клетките на черния дроб и на други тъкани гликогенът се натрупва в количество, значително превишаващо обикновеното. Кори доказва, че в действителност гликогенозите са група заболявания, свързани с недостига на определени ферменти.

През последните години от живота си Кори страда от миелосклероза - продължителна тежка болест, при която костният мозък постепенно се замества от влакнеста съединителна тъкан. Тя умира през 1957 г. в Глендейл (щат Мисури). След смъртта на Кори учени от всички краища на Съединените щати се събират на панихида в Сент Луис. Те слушат магнетофонния запис, който Кори е направила за телевизионния филм на Едуард Мероу "В какво вярвам". "В живота на учения - казва Кори - има незабравими и редки моменти, когато след дългогодишна тежка работа завесата на природните тайни внезапно се вдига и това, което ни се е струвало потънало в тъмнина и хаос, става светло и хармонично". Бернардо Хусай казва, че животът на Кори е бил "прекрасен пример за служба в името на идеала... на прогреса на науката и на благото на човечеството".

Съвместният живот на съпрузите Кори не се ограничава от стените на лабораторията. Двамата са големи любители на походите, занимават се с алпинизъм в австрийските Алпи и в американските Скалисти планини. Освен това обичат да играят тенис, да се пързалят с кънки и да работят в градината. Семейството има един син.

Кори е удостоена с наградата Скуиб на Ендокринологичното дружество (заедно с Карл Кори, 1947 г.), с медала Гарван на Американското химическо дружество (1948 г.) и наградата Бордън за медицински изследвания на Американската асоциация на медицинските колежи (1951 г.). Тя е член на Американското дружество на биохимиците, на Националната академия на науките на САЩ, но Американското химическо дружество и на Американското философско дружество. Удостоена е с почетно звание от Бостънския, Йейлския, Колумбийския и Рочестърския университет, а също и на колежа "Смит".

Превод от руски: Павел Б. Николов