СЛУЖБОМЕР

събота, декември 09, 2017

Орденът пред неблагоприятна перспектива

Източник: Газета.ru

Автор: Игор Карев

Превод от руски: Павел Николов

Рускоезичинят вариант на телевизионния канал History започна излъчването на американско-чешкия исторически сериал „Краят на рицарите“ (на руски: „Падение Ордена“, оригинално заглавие: „Knightfall“), в който тамплиерите търсят Свещения Граал, а френският крал само мисли как да им отнеме богатствата.


1291 година. Обсадата на Акра е към края си – силите на кръстоносците свършват и те са принудени да се оттеглят на корабите си. Рицарите от Ордена на тамплиерите изнасят от града и една безценна реликва – Свещения Граал, който се канят да вземат със себе си. Рицарят Ландри (Том Кълън) се спира да помогне на един от гражданите, изостава от своите другари и е нападнат от отряд мюсюлмани. Идват да му помогнат другите рицари, всички заедно отблъскват враговете, но след това виждат с болка как корабът с Граала е улучен от снаряд и потъва.

1306 година. Ландри се занимава с делата на Ордена в Париж. Съветникът на краля на Франция Ногаре (Джулиан Овънден) предлага на Филип IV (Ед Стопърд) да попълни хазната, като ограби еврейските търговци, а след отказа на монарха организира убийството на уличен проповедник, за което обвинява евреите. Представителите на общината са прогонени от града, а Ногаре има план да отнеме последните средства на бежанците, но за този план разбира Ландри, който оглавява Ордена след смъртта на магистър Годфри (Сам Хезелдайн). Ландри дава да се разбере, че тамплиерите винаги са защитавали и ще защитават поклонниците. А след неговото завръщане го очаква вестта, че Свещеният Граал се намира във Франция и остава само да бъде открит.


Тамплиерите (или рицарите на храма) имат няколко неофициални названия, а своето прозвище получават според едно от тях – известно време те са познати като Орден на бедните рицари на Ерусалимския храм. Разбира си, те не били рицари "в бяло" – войниците на ордена участвали във всички сблъсъци с мюсюлманите в Близкия изток през XII-XIII век, не се въздържали да колят мирното население при завземането на крепостите, но и самите те не молели за пощада (макар че има легенда за попаднал в плен Велик магистър, който приел исляма). Те били последните защитници на Акра по време на обсадата през 1291 година, а след загубата на всичките си владения в Палестина се прехвърлили в Европа и изглежда загубили и правото на прилагателното „бедни“ в названието на своята организация. Рицарите на храма имали огромни за онова време доходи – благодарение на различни привилегии от страна на римския Папа те давали пари с лихва и били едни от най-едрите кредитори на френския крал.

Една от причините за гоненията на Ордена в началото на XIV века се смята тяхното богатство, което било необходимо на Филип IV Красивия за запушване на дупките в държавния бюджет на Франция.


Именно от тази гледна точка разказва историята сериалът „Краят на рицарите“ – история, трябва да отбележим, малко идеализирана и даже романтизирана. Рицарите на храма са представени като истински хора на дълга и честта: те се срамуват от това, че не са могли да защитят в Акра тези, които са им се доверили, от това, че трябва да се занимават със срамно лихварство, и от това, че се отклоняват от своите преки задължения. Иначе казано – не правят това, за което е създаден Орденът на тамплиерите: да защитава поклонниците, които пътуват към светите места.

Освен това върху рицарите на храма тежи вината, че са загубили Свещения Граал.

Срещу тях е изправен дружелюбният и честен – в известен смисъл на думата – крал Филип, който е подтикван към злодейства от прагматичния и алчен съветник Гийом дьо Ногаре. И ако кралят е загрижен повече за своя, както бихме казали сега, имидж („Аз не съм разбойник!“ – възкликва той при предложението да ограби парижките евреи), за Ногаре са чужди всякакви условности. Той може да организира и преднамерено убийство, и да изпрати отряд, за да ограби последните пари на изгонените от града еврейски бежанци, а и сам от кръвта не се бои.


Въпреки отчетливото разделение на добри и лоши герои, характерно по-скоро за приключенските романи, „Краят на рицарите“ се отнася грижливо към хронологията на реалните събития. Тази грижливост води до това, че понякога сериалът прилича на екранизиран учебник по история на Средните векове – даже и по своята трактовка на причините и следствията. Това, естествено, е разбираемо – в крайна сметка каналът, който излъчва филма, се нарича History, а не Starz, който може да направи със своя „Спартак“ всичко, което си поиска, и не е HBO, който предпичита да изобрази Древния Рим също като в различните исторически филми на Холивуд. От друга страна, филмът „Викингите“ на същия канал History не може да се похвали с особена историческа прецизност – тя е жертвана в името на зрелището.

По принцип „Краят на рицарите“ също не е истински учебник.

Сериалът стои близо до легендите за Ордена на рицарите на храма – например, част от сюжета е изградена върху това, че рицарите наистина са притежавали Свещения Граал (във филма – невзрачна чаша), загубили са го по време на обсадата на Акра и са се опитвали да го намерят по-късно на територията на Франция. Това, разбира се, сродява сериала с различни книги и филми, изградени върху конспирологията и сакралните знания на нашите предци (тук можем да включим „Кодът на да Винчи“ и „Махалото на Фуко“). Но това е дребна цена за възможността още един път – и по-съсредоточено – да видим как Великият магистър на тамплиерите проклина и френските крале, и Ногаре, и римския Папа.

----------------------

Приписка:

Докато правех този превод, руският сайт Fast-Torrent.RU качи първата серия на филма, която интересуващите се могат да видят ТУК! (Павел Николов)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.