Нобелови лауреати – 1947 година

Бернардо Усай (Bernardo Houssay)

10 април 1887 г. – 21 септември 1971 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Карл Кори и Герти Т. Кори), 1947 г.

(За откриването на ролята на хормоните от предния дял на хипофизата за метаболизма на глюкозата.)

Аржентинският физиолог Бернардо Алберто Усай е роден в БуеносАйрес и е четвъртото от осемте деца на Клара (Лафонт) Усай и адвоката Алберто Усай. Родителите му, французи по произход, имигрират в Аржентина една година преди раждането на Бернардо. Поради което Усай, развито за годините си дете, още от много малък говори френски и испански език. Като посещава чатни училища в Буенос Айрес, той поразява учителите със своя интелект, с умението си да изпълнява сложни задачи и с удивителната си памет.

Когато завършва средното си образование в "Колехио Британико" през 1901 г., Усай е записан на 14 години във фармацевтичното училище към университета в Буенос Айрес. След три години получава степента бакалавър по фармация и постъпва в университетското медицинско училище. За да се почувства по-уверен в избраната професия, той работи като фармацевт в месната болница и въпреки своята натовареност намира време да се занимава с лека атлетика, като става и шампион в бягането на 800 метра. Изучавайки медицина, Усай се грижи за болни с акромегалия (заболяване, предизвикано от усилена секреция на хормона на растежа от предния дял на хихофизата). Това предизвиква интереса му към ендокринологията - науката за строежа и функциите на ендокринните жлези и за продуктите от тяхната дейност (хормоните). Основни ендокринни жлези на млекопитаещите са щитовидната жлеза, паращитовидните жлези, хипофизата, надбъбречните жлези, панкреаса, яйчниците и тестисите.

Като студент по медицина Усай разработва експериментален метод за изучаване на хормоните на хипофизата; по-късно пише докторска дисертация на тема "Проучване на физиологичното въздействие на екстрактите на хипофизата" ("Studies of the Physiological Action of Pituitary Extracts"), публикувана през 1910 г. През същата година е удостоен с научна награда на факултета по изследване на хипофизата.

През 1909 г., една година преди да получи медицинска степен в университета в Буенос Айрес, той е назначен за изпълняващ длъжността професор по физиология във ветеринарния факултет. Това назначение предизвиква възмущение сред професорско-преподавателския състав, защото по това време Усай не е доктор по медицина и няма научна степен по ветеринарна медицина. Но неговият ентусиазъм, обширните му знания, високите му качества на преподавател и изследовател скоро го правят популярен във ветеринарния факултет и през 1912 г., на 25 години, той става пълен професор по физиология.

По това време Усай започва частна медицинска практика; през 1913 г. е назначен за ръководител на отдела по клинична медицина в болницата "Оливар", като продължава преподавателската и изследователската си дейност в университета на Буенос Айрес. Между 1915 и 1919 г. Усай е ръководител на отдела за експериментална патология към Института по бактериология, правителствена лаборатория, където проучва влиянието върху физиологичните функции на отровата на змиите, паяците и скорпионите и разработва специфични противоотрови срещу тях. С изследването си на свойствата на силната отрова кураре, предизвикваща отслабване на мускулите и използвана в анестезиологията, той придобива международно признание.

През 1919 г., след като е назначен за професор по физиология в университета в Буенос Айрес, Усай напуска частната си практика и работата си в Института по бактериология, за да посвети цялото си време на задълженията си във факултета и на медицинските изследвания. На своя пост той провежда многобройни административни реформи, като превръща отдела по физиология в институт, способен да провежда експериментални изследвания. Едно от неговите начинания за подобряване на качеството на преподаването в медицинското училище е заменянето на с постоянни щатни сътрудници на традиционния професорско-преподавателски състав с непълен работен ден; тази новост е възприета постепенно във всички университети в Латинска Америка. По разработена от Усай програма 250 студенти се обучават през този период в неговите лаборатории.

През 20-те и 30-те години Усай провежда детайлни изследвания на ендокринната, сърдечно-съдовата и дихателната система и на храносмилателните органи. С тази своя работа той си спечелва репутацията на блестящ физиолог, намиращ се в предните редици на медицинските изследвания. "Небезпокоящ се никога за приоритетите - както отбелязва веднъж един от неговите колеги, - Усай винаги е бил сред първите".

Най-значителни са неговите изследвания на ендокринната система. Като първи учен, посочил водещата роля на хипофизата, Усай разкрива нейните регулаторни взаимовръзки с другите ендокринни жлези. При първоначалните изследвания в тази област той използва физическо премахване на хипофизата на експериментални животни с по-нататъшно изготвяне на екстракти от нейните тъкани, които на свой ред се инфектират на други животни за оценка на възникващите физиологични ефекти.

Усай се интересува особено от влиянието на хормоните на хипофизата върху въглехидратния обмен и от връзката им със захарния диабет (заболяване, предизвикано от недостига на инсулин в организма). Дефицитът на инсулин на свой ред предизвиква повишаване на равнището на глюкозата в кръвта, намаляване на утилизацията ѝ от клетките, а при тежки случаи води до увеличаване на количеството на отделяната урина плюс жажда и загуба на тегло. През 1921 г. инсулинът е изолиран и за първи път подготвен за клинично използване от Фредерик Г. Бантинг и Джон Ж. Р. Маклауд от Торонтския университет. В началото на 20-те години Усай получава и стандартизира доза инсулин в екстрактите от тъканите на Лангерхансовите острови на панкреаса.

През 1924 г. той и неговите колеги откриват, че отстраняването на хипофизата на експериментални животни (основно кучета и местни жаби) води до хиперчувствителност към инсулина, с други думи - при отсъствието на циркулиращи хормони на хипофизата в кръвта отработената доза инсулин понижава равнището на глюкозата. Въз основа на тези данни Усай стига до извода, че инсулинът и хормоните на хипофизата оказват противоположно влияние върху равнището на глюкозата в кръвта и върху нейната утилизация от клетките; освен това поддържането на нормално равнище на глюкозата и на нейният метаболизъм протича в резултат от взаимодействието на хормоните на хипофизата с инсулина. В по-нататъшните си изследвания Усай изяснява, че хирургическото отстраняване на хипофизата на експериментални животни намалява остротата на захарния диабет.

Когато правителството на президента Рамон Кастильо е свалено след военен преврат през 1943 г., Усай се присъединява към голяма група учени, които се обръщат към властите с призив да се върнат конституционното управление и демократичните избори. Усай и други негови колеги, участващи в акцията, са уволнени от университета. Останали без работа, те организират частна изследователска лаборатория, начело на която застава Усай. След две години е провъзгласена обща амнистия, Усай се връща на длъжността си професор по физиология в университета в Буенос Айрес. Според приетите след възстановяването му закони, той е помолен през 1946 г. да си подаде оставката, но продължава да провежда изследвания в Института по биология и експериментална медицина, а през 1955 г. получава отново академично назначение в университета в Буенос Айрес. Като подава оставка през следващата година, той остава директор на института и е назначен за президент на Националното дружество за технически изследвания на Аржентина.

Неуморим учен, през целия си живот Усай публикува (сам или в съавторство) около две хиляди научни статии. През 1970 г. той е избран от възхитените си колеги от цял свят, които искат да му изкажат своето уважение, за почетен президент на VIII конгрес на Международното дружество по въпросите на диабета, който се провежда в Буенос Айрес.

Когато работи в Института по бактериология, Усай си сътрудничи с Мария Анжелика Катан, химичка, за която се жени през 1920 г.; семейството има трима сина, които по-късно стават лекари. Усай умира през 1971 г. на осемдесет и четири години.

Удостоен с многобройни награди заради своите достижения, Усай получава медала Бейли на Кралския колеж на лекарите в Лондон (1947 г.) и медала Деил на Лондонското дружество на ендокринолозите (1960 г.). Той е носител на почетните степени на двадесет и осем университета, сред които Оксфорд, Кеймбридж, Харвард и университета в Париж. Усай е член на Алжентинската национална академия по медицина, на Академията за духовни и политически науки в Буенос Айрес и на Папската академия на науките, а също така е чуждестранен почетен член на многобройни професионални дружества в САЩ и Европа.

Превод от руски: Павел Б. Николов