СЛУЖБОМЕР

сряда, декември 27, 2017

Под строй на патриотично кино

Преди много години, когато бях учител в Ихтиман, излезе на бял свят филмът „Хан Аспарух“.

Направиха му широка реклама: невиждани масови сцени, стотици статисти, великолепна актьорска игра, великолепно операторско майсторство и така нататък - все в този дух.

Освен това, казаха, филмът е много патриотичен и всеки достоен българин трябвал да отиде непременно да го гледа.

Достойните българи обаче се оказаха малко, широко рекламираната суперпродукция не напълни салоните, както ги пълнеше „Слонът, моят приятел“, лично аз, макар и заклет киноман, също нямах никакво намерение да го гледам: вътрешният глас винаги ми е нашепвал, че когато прехвалят някой филм, обикновено излиза голяма боза.

Но съдбата си беше наумила друго.

Като не искате патриотизъм доброволно, ще ви го натъпчем насила! – решиха решаващите фактори и трудови колективи, войници и ученици бяха повлечени под строй да гледат „Хан Аспарух“.

Така един ден изкомандваха и нашето училище, зарязахме учебните часове и отидохме да се шлифоваме патриотично.

Споменът от този филм ми е спомен за нещо много дълго и безкрайно скучно, изобщо нямам запазена представа за сюжета, мяркат ми се само две сцени: едната – защото роди в главата ми все пак някаква мисъл, а другата – защото беше малко необичайна.

Първата сцена е когато Аспарух каза, че вече само той щял да говори с Тангра, при което моментално го прецених с кратката мисловна реплика: „Ба си и тариката!“, а втората е когато в някаква юрта се раздрусаха две голи цици – нещо необичайно за българското кино по това време, няма как да не го запомни човек.

И толкова.

Нямаше да ми дойде на ум сега за „Хан Аспарух“, но прочетох наскоро, че в Русия, по план на образователните власти ("по разнарядке из управления образования"), повели в учебно време под строй ученици да гледат филма „Легенда за Коловрат“, рекламиран широко като патриотично-героична кинематографична сага, която обаче – въпреки рекламата - не предизвика никакъв зрителски интерес.

Цялата ситуация обаче, която ме върна по аналогия в далечното минало, предизвика моя интерес.

И реших да го гледам този филм.

И го гледах, но преди да кажа няколко думи за него, да видим кой е Евпатий Коловрат.

Името му се среща на едно-единствено място, в „Повест за разорението на Рязан от Батий“ („Повесть о разорении Рязани Батыем“), анонимно произведение от XVI век, което разказва за събития от XIII век – достатъчен факт (разлика от три века), за да ни мине през ума, че става въпрос не за исторически, а за фолклорен материал.

Който иска да се убеди, тук преведох от малката повест (седем печатни страници) само откъса за героичния Евпатий Коловрат (в оригинала – Еупатий Коловрат):

„И някой си от рязанските велможи на име Евпатий Коловрат бил по това време в Чернигов с княз Ингвар Ингоревич и чул за нашествието на зловерния цар Батий, и излязъл от Чернигов с малка дружина, и препуснал бързо. И дошъл в Рязанската земя, и я видял опустошена, градовете разорени, църквите изгорени, хората убити. И се понесъл към град Рязан, и видял града разорен, господарите убити и множество хора умъртвени: едни убити и посечени, други изгорени, а трети в реката удавени.

И нададе вик Евпатий с горест в душата си, разпалвайки се в своето сърце. И събра малка дружина – хиляда и седемстотин души, които Бог запази извън града. И се спуснаха след безбожния цар, и едва го настигнаха в Суздалската земя. И нападнаха внезапно становете на Батий. И започнаха сеч без милост, и се смесиха всичките полкове татарски, и заприличаха татарите на пияни или неистови. И ги избиваше Евпатий така безпощадно, че и мечовете се притъпяваха, и вземаше той татарските мечове и сечеше с тях. Стори им се на татарите, че мъртвите са се надигнали. А Евпатий, като се носеше през силните татарски полкове, ги избиваше безпощадно. И препускаше сред татарските полкове така храбро и мъжествено, че и самият цар се уплаши. И едва заловиха татарите от полка на Евпатий петима души войници, изнемогнали от жестоките си рани. И ги доведоха при цар Батий, а цар Батий започна да ги пита: „Каква е вашата вяра, каква е вашата земя и защо ми причинявате толкова много злини?“ А те отговориха: „Вярата ни е християнска, поданици сме на великия княз Юрий Ингоревич Рязанский, а сме от полка на Евпатий Коловрат. Изпратени сме от княз Ингвар Ингоревич Рязанский тебе, силния цар, да нагостим, с чест да те изпратим и чест да ти въздадем. Но не се диви, царю, че не успяваме да напълним чашите на великата сила – татарската войска“.

Почуди се царят на техния мъдър отговор. И изпрати шурея си Христоврул срещу Евпатий, а с него силни татарски полкове. А Хостоврул се похвали пред царя, обеща да му доведе Евпатий. И обградиха Евпатий силните татарски полкове, като се опитваха да го хванат жив. И се сблъска Христовул с Евпатий. А Евпатий беше исполин и разсече Христовул на две половини до седлото. И започна да сече силата татарска, и много там знаменити Батиеви богатири уби, едни на две половини правеше, а други до седлото разсичаше. И се уплашиха татарите, виждайки какъв твърд исполин е Евпатий.

И насочиха към него много оръдия за мятане на камъни, и започнаха да бият по него с безбрайни каменомети, и едва го убиха. И донесоха тялото му на Батий. А цар Батий изпрати за мурзи и князе, и за санчакбейове, и започнаха да се дивят всички на храбростта и твърдостта, и на мъжеството на рязанското войнство. И казаха царските приближени: „С много царе, по много земи, в много битки сме били, а такива храбреци и смелчаци не сме виждали, и нашите бащи не са ни разказвали. Това са хора окрилени, не знаят смърт и така силно и мъжествено се бият на конете си – един с хиляда, а двама – с десет хиляди. Нито един от тях няма да избяга жив от бойното поле“.

И каза Батий, като гледаше Евпатиевото тяло: „О, Коловрат Евпатий! Добре ме нагости ти със своята малка дружина и много богатири от силната ми Орда изби, и много полкове разби. Ако такъв като тебе ми служеше, щях да го държа до самото си сърце“. И даде тялото на Епатий на останалите хора от неговата дружина, които бяха заловени на бойното поле. И заповяда цар Батий да ги пуснат и да не им правят нищо лошо“.

Накратко казано, Евпатий Коловрат, колкото и да го пробутват тук-там някои автори за историческа личност, е същият фолклорен юначен герой като нашия Крали Марко от народната поезия и народните легенди (историческият Крали Марко е бил турско мекере, но за това сега няма да отваряме дума) – стилистиката, образността и събитийността в „Повест за разорението на Рязан от Батий“ са фолклорни, от какъвто и ъгъл да бъдат погледнати.

В което няма нищо лошо, разбира се, аз обичам фолклора, следователно обичам да чета и сказания за славни юнаци, без значение от кои земи са, но всичко това беше всъщност прелюдия (макар и големичка), за да кажа какво ми е впечатлението от филма „Легенда за Коловрат“.

Ако трябва да го изрека с две думи – хилава работа.

Самият герой, описан в народното сказание като „твърд исполин“, във филма не само че няма вид на богатир, ами плюс това страда от някакво странно психическо заболяване, направо – „луд за връзване“, и… наистина го връзват, иначе, всеки път, щом се събуди, се нахвърля като побеснял върху околните и трябват много усилия, за да бъде укротен.


Дружината от „хиляда и седемстотин души“, с която Евпатий Коловрат преследва армията на Батий, е сведена във филма до няма и двадесет души (даже народният разказвач, склонен по силата на жанра към широко хиперболизиране, не си е позволил подобно омаловажаване на интелекта на публиката), а липсата на разгърнато повествование в текста е накарало авторите на филма да го натъпчат с какви ли не крайно неубедителни истории, една от които – с голямата мечка – е по-скоро комичен елемент, отколкото героичен, толкова е несериозна и размазваща авторитета на филмовия Коловрат.


Защо авторите на филма са превърнали героя от народната повест в посмешище, не зная и нямам идея да го изразя даже като предположение, толкова глупаво изглежда.

Но пък кинопроизведението наистина залага на патриотизма като последен най-голям коз, та вероятно затова най-силната патриотична мозъчна киноатака е оставена точно за края.

В повестта Батий разпитва войниците на Евпатий Коловрат кои са и те му отговарят, че са поданици (в оригинала – „раби“) на княз Юрий Рязанский, а във филма лично умиращият Коловрат отговоря на Батий с думи, измъкнати дословно от стилистичния сандък на преекспонираните героични филми, характерни за времето на Сталин: „Аз съм обикновен руски войник…“


За най-патриотичен обаче претендира самият край (също вместен в рамките на декламативната естетика от едно много старо време), който даже няма нужда от коментар, освен може би само това, че филмът можеше да мине спокойно и без „великата битка“ на Чудското езеро (още една руска фолклорна легенда), защото така само се досипва поредната кофа катран в кацата с и без това вече липсващ мед.


Изобщо казано, няма как такъв филм със съмнителна героика и напомпана патриотична патетика да предизвика зрителския интерес и да напълни салоните.

Затова учениците - ходом марш на кино!

Кто там шагает правой?

Левой!

Левой!

Левой!

Ваше

слово,

товарищ маузер…*

----------------------------------------------------

* Кой там крачи с десния?

Леви!

Леви!

Леви!

Имате

думата,

другарю маузер… (Вл. Маяковский)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.