Колко много приятни думи чух от полицията на Никитинския булевард, където излязох да се разходя с бяла лентичка по случай инаугурацията на Владимир Владимирович Хунта.
Тъкмо пристигнах при ресторант „Жан-Жак“ и силите на ОМОН започнаха да чистят местността от хората.
- Уважаеми граждани! – говореше приятен баритон, докато стотина дресирани здравеняци в униформа мачкаха гражданите и ги ръгаха с палки в телата. – Уважаеми граждани, молим ви да опразните булеварда!
Обръщението обнадеждаваше. В качеството си на уважаем гражданин се опитах да се поинтересувам от фамилията на старши лейтенанта, който командваше мачкането на моя участък, за да мога като гражданин от гражданин да разбера за какъв дявол посред бял ден, в центъра на Москва, ме мачкат и ме ръгат с палка в корема.
В отговор другарят старши лейтенант, без много да се увлича от изискванията на Закона, предложи на най-близкия сержант „да ме поеме“ (на руски: „да ме приеме“). Аз, честно казано, не се бях записвал на прием у сержанта, за което недоумявах през двадесетте секунди, докато, пречупен, ме влачеха към автозака [1], където вече седяха половин дузина граждани, всичките със следи от висше образование по озадачените лица.
Още не са свикнали, но нищо: скоро ще свикнат. Ето сега Владимир Владимирович Хунта ще потъпче по червения килим, всички под камбанния звън ще изпоцелува – и ще започне истинското отношение…
След десет минути полковник Глушченко, като проучи журналистическото ми удостоверение, ме извади от автозака и вдигна равнището на обслужване на нова висота. „Господине!“ – обърна се той към мене. Направо келнер от ресторант „Пушкин“…
Госпожи и господа, мля [2]. Ще благоволите ли да легнете по лице на асфалта, нах [2]. А на тебе два пъти ли да ти повтарям, или веднага да те сритам по бъбреците, любезни господине?
Накратко: културата започна третия си мандат.
----------------------------------------------
1. Автомобил (автобус, микробус, камионетка) за превозване на затворници (съответно и на задържани по време на протести).
2. Не преведох и тези две думи, първо – заради колорита, второ – защото каквото и съответствие да потърся на български, няма да е същото. И двете думи са евфемизми на вулгарни ругатни.
