СЛУЖБОМЕР

петък, август 26, 2011

Къде са моите верни наиби и махараджи?


Из блога на Борис Акунин „Любовь к истории“

Превод от руски: Павел Николов


Най-голямата от някога съществуващите колониални империи – Британската, която в средата на ХХ век се разпълзяла върху една четвърт от земната суша, достигнала своето могъщество предимно за сметка на Индия. Методът за управление на този субконтинент у британците бил хитроумен и многокомпонентен, но в крайна сметка се оказал неефективен. Няма да се задълбочавам в тази сериозна тема, по нея и стотици публикации в блога няма да стигнат. Ще засегна, и то съвсем бегло, само един извънредно любопитен сюжет – причудливите навици на туземните владетели, покорили се на Лондон. В замяна на своята покорност около шестстотин князе и князчета можели да живеят в нега и разкош, който поразявал въображението на европейските писатели и журналисти. „Богат като махараджа“ е израз от тези времена.


Не най-важният раджа със своята свита (1885 г.)

В действителност баснословни богаташи били само така наречените „пълносалютни“ владетели (те се подреждали по количеството на топовните изстрели, с които им се полагало да бъдат приветствани; „пълният салют“ се състоял от двадесет и един бум-бума).

Някои венценосци достигали високи звания в имперската йерархия, но на никого от тях не се случило да заеме истински важна държавна или армейска длъжност. Висшето общество се отнасяло към техни височества и високостепенства като към екзотични, не много забавни диваци, макар че мнозина от тях получили образование в оксбриджите и сандхърстите.

Предполагам, че този снобизъм е станал в крайна сметка една от причините за краха на империята, над която слънцето никога не залязвало.

Истина е впрочем и това, че раджите, низамите, такурите и навабите, използващи с голямо удоволствие плодовете на западната цивилизация, дори през ХХ век не искали да се откажат от прелестите на феодалния източен живот.

Ще разкажа за двама от най-колоритните персонажи, любимци на пресата от епохата между войните.

Негово възвишено височество (официална титла) хайдарабадският низам сър Осман Али хан (1886 – 1967) се смятал за най-богатия човек на планетата.


Възвишеното височество на корицата на списание „Тайм“

Трудно е да не си най-богатия човек на света, когато имаш като частна собственост княжество с население 18 милиона души и всичките от сутрин до вечер работят изключително за тебе. В началото на четиридесетте състоянието на низама се оценявало на 2 милиарда тогавашни долара – два пъти повече от годишния бюджет на цяла Индия в първата година от нейното съществуване.


Като преспапие Осман Али хан използвал този елмаз с размер на кокоше яйце

Сър Осман имал седем законни бейгъми и 42 официални наложници. Освен това низамът обичал да му подаряват за рождения ден момичета с добър екстериор. Августейшият прайд произвел на бял свят не по-малко от петдесет принца и принцеси.

Биографите пишат, че господарят обичал много своите многочислени деца, но себе си като драгоценност обичал още повече. Преди сватбата на неговата най-голяма и обожавана дъщеря някакъв бродещ прорицател предсказал, че омъжването на принцесата ще му донесе преждевременна смърт. Бракът бил отменен и принцесата си останала завинаги стара мома.

Но любим мой абрек и кунак не е хайдарабадският низам, а патиалсикят махараджа Бхупиндер Сингх (1891 - 1938), почетен генерал-лейтенант от британската армия, първият притежател на аероплан в Индия, собственик на най-голямата в света колекция от медали, майстор на крикета и конното поло, 365-кратен съпруг и 88-кратен баща.


Не възвишено, а обикновено височество
(на шията му – легендарната „Огърлица Патиала“ – шедьовър на фирмата „Картие“ и сюжет за авантюристичен роман)

Но главната любов на махараджата били ролсройсовете. Обикновено кортежът му наброявал двадесет лимузини от тази марка. Затова негово височество страшно се обидил на автомобилната компания, когато отказала да приеме извънредната му поръчка за нов модел.

Гневът на монарха бил ужасен, а наказанието съкрушително. Ролсройсовете от дворцовия гараж били командировани да събират тор и да возят на сметищата боклук, за което с удоволствие написали вестниците по целия свят. Скандализираното ръководство на концерна побързало да предостави на отмъстителния монарх желания автомобил и конфликтът бил уреден.


Справедливостта възтържествувала

Ах, защо не съм вицекрал на Индия! Къде сте, мои верни наиби и махараджи, къде си мой любим слон?


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.