Тази врата води към едно малко помещение в копривщенската църква „Свети Николай“.
Това помещение е известно като „лудницата“.
Така го нарича и Никола Беловеждов в своите спомени: „Когато ни откараха в черквата, затвориха ни в лудницата…“
Явно там са затваряли не само истински луди, но изобщо хора, на които трябва „да им уври главата“.
Защото случката, за която говори Беловеждов е тази, че на 29 април 1876 година копривщенските чорбаджии, обезпокоени от неблагоприятното развитие на Априлското въстание, арестуват част от водачите на бунта в града и ги затварят в „лудницата“.
И досега на една от стените на своеобразния затвор стои надпис.
Надписът гласи: „"Кои ви това писмо да го прочете и на сандуче има написано и него да прочете и да не му е прос живота ако да не каже на лубезната ми сопруга Мария що пиша на сандучето и Бог милостив давно Бог ни даде избавление и дорде сме живи ще ви пращам писмо и саки христианин за Христовото име да умре".
„Писмото“ е подписано от Георги Тосунов, а датата е 30 април 1876 година.
Нататък историята е известна.
Павел Бобеков, Манчо Манев и Орчо войвода идват в Копривщица и освобождават затворниците.
Пред надвисналия разгром пътят им бил само един – в горите.
А копривщенските първенци откупили града от башибозука и го спасили от разорение…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.