СЛУЖБОМЕР

сряда, август 03, 2011

Радост

Подочу се новината, че Миглина Кунева може да не бъде регистрирана като кандидат за президент.

Естествено беше в този случай БСП и ГЕРБ да потриват доволно ръце в очакване, че ще стане именно така.

Засега всичко говори, че Кунева категорично отива на балотаж, а оттам нататък – ако не стане някакъв голям гаф – президентството й е почти в кърпа вързано.

Естествено е другите двама големи играчи да се радват на евентуалното нейно процедурно елиминиране.

Неизвестно защо обаче дива радост избухна във форумите и сред привържениците на Синята коалиция.

Необяснимо.

Ако я няма Кунева, на балотажа са БСП и ГЕРБ (синият кандидат, колкото и на мене също да ми се иска да отиде на втори тур, няма шанс, хайде да бъдем реалисти!).

Къде отиват в такъв случай повечето от гласовете, които биха били дадени за Кунева; а „гласовете на Доган“; а на разочарованите от управлението на ГЕРБ?..

Накратко казано: честит президент от БСП!

И за какво е тогава тази синя радост?

Някои казват, че нямало разлика между Кунева и кандидата на БСП.

Но тези са вече талибани, а талибаните – както и друг път сме казвали – са еднакво вредни, няма значение какви са на цвят: сини, червени, жълти или пембени…


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.