Радост

Подочу се новината, че Миглина Кунева може да не бъде регистрирана като кандидат за президент.

Естествено беше в този случай БСП и ГЕРБ да потриват доволно ръце в очакване, че ще стане именно така.

Засега всичко говори, че Кунева категорично отива на балотаж, а оттам нататък – ако не стане някакъв голям гаф – президентството й е почти в кърпа вързано.

Естествено е другите двама големи играчи да се радват на евентуалното нейно процедурно елиминиране.

Неизвестно защо обаче дива радост избухна във форумите и сред привържениците на Синята коалиция.

Необяснимо.

Ако я няма Кунева, на балотажа са БСП и ГЕРБ (синият кандидат, колкото и на мене също да ми се иска да отиде на втори тур, няма шанс, хайде да бъдем реалисти!).

Къде отиват в такъв случай повечето от гласовете, които биха били дадени за Кунева; а „гласовете на Доган“; а на разочарованите от управлението на ГЕРБ?..

Накратко казано: честит президент от БСП!

И за какво е тогава тази синя радост?

Някои казват, че нямало разлика между Кунева и кандидата на БСП.

Но тези са вече талибани, а талибаните – както и друг път сме казвали – са еднакво вредни, няма значение какви са на цвят: сини, червени, жълти или пембени…