Троскот

Върви му на Божодимитров, пак ще го спомена.

И как да не го спомене човек, словесните му хитове са не по-малко забавни от тези на любимия ни министър-председател.

Затова двамата душа дават един за друг, както казват в моето село – халваджията за бозаджията.

Та рече Божодимитров, че когато ни нарекъл кучета, министър-председателят всъщност ни направил комплимент, а думите му били извадени от контекста.

Ех, този контекст, когато някой каже някоя простотия, все контекстът излиза виновен, че го няма.

Макар че всички видяхме видеозаписа с репликата – и в контекст нищо от рода на комплиментите няма, направо бяхме наречени кучета, които трябва да бъдат държани изкъсо.

Но аз малко се отвлякох.

В хода на своята защита Божодимитров си призна, че и той веднъж направил комплимент на българския народ.

Не за това, че го нарече „шибан“, това – казва той – също било извадено от контекста.

Нарекъл го веднъж троскот.

Защото:

„...троскотът е едно неунищожимо растение - сечеш го, прекопаваш го, таковаш го... и въпреки всичко той пак пораства...“

Хубаво, ама аз съм човек от село, виждал съм троскот.

Виждал съм да го секат.

Виждал съм да го прекопават, по-точно – да го изкопават с корените.

Само че, честно казано, да го таковат не съм виждал!

Затова ще изляза днес към центъра на селото, ще вляза в кръчмата, ще си викна един ром (студено е, не е за бира), ще седна при постоянното присъствие, което е много мъдро и вещо по всички въпроси.

И ще попитам за троскота и таковането му.

Може пък наистина да съм пропуснал нещо.

Все пак не съм толкова всеобхватен, колкото е Божодимитров...