СЛУЖБОМЕР

неделя, юни 26, 2011

Как не станах герой

Обикновено не сънувам, защото спя бързо и гъсто.

Иначе казано – късно си лягам, рано ставам.

Но тук, на село, е друга работа.

Спя повече и току ми се яви някой сън.

Тази сутрин например сънувах, че са ме арестували тайните служби.

Кои тайни служби – не зная, но има ли значение.

И ме карат да подпиша една декларация.

Много неща съдържаше, обаче не помня всичките.

Едно от тях беше да не пиша в блога срещу правителството и президента.

Разбираемо.

Друго – да не нося и да не слушам радио, когато съм на хижа в планината.

Странно, но тайните служби си знаят работата.

Още едно странно нещо – когато карам колелото, да се движа в колона.

Изобщо не ми обясниха как се прави този номер.

„Подписвай!“ – озъби се едното тайно ченге, облечено като шпионин в американски филм от периода малко след нямото кино, и опря пистолет в слепоочието ми.

Скова ме космически страх, но въпреки това отворих уста да изрека едно категорично „НЕ!“.

Точно тогава обаче се събудих.

И отново пропуснах да стана герой!..


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.