сряда, юни 29, 2011

Даскалска поезия

Когато споменем за поезията през Възраждането, се сещаме преди всичко за Христо Ботьов, Петко Рачов Славейков и Добри Чинтулов.

С голям напън някой ще спомене също Любен Каравелов (целокупният народ иначе знае една „Хубава си, моя горо“ и то не цялата), Стефан Стамболов (много по-популярен от Ботьов сред хъшовете в Румъния по онова време, днес забравен като поет и правилно, не му е там силата), „Горски пътник“ на Раковски (тази поезия и на най-големия си враг не пожелавам да я чете), много ранния Вазов (осмян от Ботьов в „Защо не съм...“) и... до тук.

А за „даскалската поезия“ (има такъв термин, не съм си го измислил!), плод на творческия изблик в сърцата на множество знайни и незнайни български възрожденски даскали, кой да се сети?

Вярно е, че тя също не е белязана със знака на високото творчество и ни поднася шедьоври от рода на


„Бивол, бивол, бивол -

черно същество,

седиш си на двора

като тържество“,


но фактът на нейното съществуване си остава неотменим.

Та и аз така, разхождайки се от време на време из новините, се усещам подпрян отвътре от творческо вдъхновение, но се въздържам строго от стихоплетене, че и без това има много маймуни на клона.

Това с българите като кучета обаче направо ме взриви и ето моя принос към съвременната „даскалска поезия“:


Ех, защо...


Ех, защо не съм копой,

мисля си с въздишка,

за да ме разхожда ТОЙ,

вързан на каишка.


Ще скимтя с приятен глас

във походка ниска

и ще се умилквам аз

като журналистка.


Ще му лижа със език

предано ръката,

верен ще съм му длъжник,

предан за храната.


Ако ритне ме със крак

българското Дуче,

„бау!“ ще кажа – няма как,

затова съм куче.


Ще съм малък, той - велик,

та не ме съдете:

"бау!" на кучешки език

значи "Извинете!"


Ах, защо не съм копой...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.