Александър и ние

Да се хвалиш с Александър Македонски не е много добър ход.

От една страна – голям пълководец, от друга обаче - пияница, развратник, изключително жесток човек с мания да налапа целия свят, нищо явно неприхванал от великия си учител; накрая саморазсипал „великото“ си дело и намерил смъртта си твърде млад, за да осъзнае дивотиите, които е вършил.

За хора като Божодимитров обаче тези неща нямат значение.

Така е, когато носиш съзнание от преди век и нещо.

През Възраждането е било нормално Раковски да се опитва да докаже, че всички езици са произлезли от българския, а неизвестен автор да напише „Веда словена“ в опит да я противопостави на гръцкия епос като български, обявявайки го за не по-малко древен и не по-малко величествен.

Днес подобни напъни обаче са жалки, смешни и мухлясали.

Но луд умора няма.

Ето какво казва Божодимитров:

"Известно е, че Александър Македонски при походите са на изток достига до държавата Бактрия. Тази държава е единствената, която му се е опълчила успешно, издържа на неговия първи удар, след това започват жестоки сражения и войни, в които бактрийците доста успешно не само му се противопоставят, но и громят александровата армия".

Александър Македонски се видял в чудо (и това е отбелязано от много антични писатели) и намерил един чудесен начин да се разбере с бактрийците. Предложил и техният цар приел – 10 000 александрови воини да се оженят за бактрийски девойки, т.е. – за български девойки.

С течение на времето така се получил един нов народ. Какво става с тези хора? Когато започват българските походи по времето на хан Аспарух и на хан Кубер, единият – по белградско-нишко-скопското направление, другият – към Плиска, Преслав и Тракия, много византийски писатели казват, че българите са използвали като аргумент за своите завоевателни походи това, че те се връщат да вземат земята на дедите си. Т.е. – земите на Александър Македонски".

Тук можем да се впуснем в известни разсъждения за секса като решаващ фактор в нашата история, но аз намерих друга връзка: с онази теория, която казва, че българският език не е славянски, а има тонгуро-монгуро-лонгурски произход; чудесно се връзва от гледна точка на географията, остава само да докажем, че тонгуро-монгуро-лонгурците са бактрийци.

А на Божодимитров можем само да пожелаем да дръпне по-назад и в един следващ момент да поласкае патриотичното ни самочувствие с разкритието, че първият пещерен човек, който чукнал един о друг два кремъка, от което хвръкнала искра и се запалил първият огън, дело на човешка ръка, също е бил българин.

В името на родолюбието ще преглътнем и това...