Автор: Виктор Шендерович
Превод от руски: Павел Николов
Какво дълбоко, наситено със смисъл номенклатурно мълчание настъпи през първите дни след смъртта на Елена Бонер! Нещастните, немощните модернизатори на концлагера, стопаните на руския вертикал така и не измислиха какво да кажат по този случай.
Да леят право върху ковчега обичайните мерзости би било съвсем неприлично – за това, слава богу, там се сетиха. А да кажат нещо човешко – не се получи. Схванаха им се челюстите.
И можем да ги разберем.
Малко хора на света имаше, които те да мразеха толкова, колкото мразеха Елена Георгиевна. И толкова противоположни. Воюваща, а не криеща се в тила; смела, нищо в живота си не е откраднала и не е разсипала... Неотстъпила нито на сантиметър от жизнения азимут. Говореща само истината; разделила се лесно с всичко, освен с достойнството си. Половин век символизираща протеста на свободния човек срещу безчовечната власт.
Всяка тяхна добра дума в памет на Бонер би се превърнала в плесница за самите тях – и ето че се парализираха.
И слава богу, че се парализираха.
Накратко: благодарим им, че си замълчаха. Всички ние чухме добре това мълчание – и го разбрахме правилно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.