СЛУЖБОМЕР

четвъртък, юли 14, 2011

Дядо поп Никола

Това е дядо поп Никола.

Моят прадядо.

Той живеел със своето семейство в едно малко далечно село, което днес не съществува, а ако съществуваше, щеше да е на територията на Гърция.

Но тогава било в Македония, онази Македония, която останала в пределите на Империята.

И когато по горите тръгнали комитите, дядо поп Никола поел заедно с тях.

Слизал само в неделя и по големи празници в селото, отслужвал света литургия или каквото там трябвало по неговите свещенически задължения, а отвън стояли няколко четници, опасани с патрондаши и с пушки в ръцете: пазели да не дойдат „лоши хора“.

След службата дядо поп Никола хвърлял расото, запасвал револвера и отново забивал с другарите си по горите.

С този револвер (колт според татко) той не се разделил до смъртта си, а револверът си има и една допълнителна история.

Когато дошли на власт комунистите (това вече в България), някой донесъл „там, където трябва“, че у нас има скрито оръжие.

Дошли копоите и дядо (дядо поп Никола вече бил покойник) им предал револвера, който – отдавна останал без патрони – събирал прах и ръждясвал в един шкаф.

Положението в онова параноично време обаче било много сериозно: укриване на оръжие от народната власт!

За щастие един наш съселянин, на висока служба в милицията в град Бяла, се застъпил за дядо и той отървал лагера, ако не и нещо по-лошо.

Но да се върна на дядо поп Никола.

Когато започнала Втората балканска война, селото му било завзето от гърците.

Влезли войниците в попската къща, изхвърлили всички български книги на един куп, запалили ги, а един офицер казал на дядо поп Никола: „Попе, ти повече в църквата няма да служиш!“

Тогава решили да бягат към България.

Двамата най-големи сина от многодетното семейство обаче поели по свой път: заминали за Европа и оттам се прехвърлили в Канада (дядо поддържаше кореспонденция с тях до смъртта им, но след това наследниците им я прекратиха).

А дядо поп Никола с баба попадия и другите им четири деца (двама сина – един от тях дядо, на 13 години - и две дъщери) дошли в България и се установили в Пиперково.

Установили се обаче на голо място, макар и в центъра на селото.

Но селяните се заели с общи усилия да помогнат на бежанците.

Построили малка къща (днес вече не съществува), оградили двор.

А дядо поп Никола поел службата в селската църква.

Спечелил любовта на всички и когато починал, го погребали в църковния двор.

Единственият свещеник, служил в Пиперково, на когото е оказана тази висока чест...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.