Бардакът е винаги наляво

Автор: Валерия Новодворская

Превод от руски: Павел Б. Николов

Европа и САЩ се тресат от секс паради и зловещи икономически неуспехи и провали, при което всичките са все от лява страна. Та нали похожденията на котарака в чувал от МВФ с камериерки и секретарки са напълно аналогични на опитите му да раздаде незаконно (на руски: налево `в ляво` - П.Н.) на недоразвитите безделници от третия, четвъртия, петия и шестия свят кредити или като откупи, или като милостиня. А опитите на президента Обама да осигури на своите американски безделници безплатна медицина за сметка на прогресивния данък (богатите и здравите плащат два пъти повече, включително и заради бедните и болните) силно напомнят известния на руския читател вариант на Шариков: „Да се вземе всичко и да се раздели“ (от „Кучешко сърце“ на Булгаков – П.Н.). Това по думите на също известния ни добре герой на Шукшин от „Калина алена“ е „един такъв акуратен барделеро“. А бардакът е винаги наляво и сега ще ви го докажа.

И не ми говорете за сластолюбивия десен Берлускони. Силвио не се е хващал с първата попаднала му камериерка в хотела. Той пленявал красавиците и им плащал в собствената си вила, а красавиците не само не подавали жалби срещу него в съда, но и изобщо не искали да напускат вилата. Частен живот, със свои пари. Наистина, напусна го жена му. Но жена се намира, главното е да имаш правилни десни убеждения.

С какво се отличават десните от левите? С добро възпитание и умение да различат публичното от личното. Били Клинтън беше симпатичен президент, умен, ерудит, наше момче, но все пак демократ, а не републиканец, което означава – малко ляв. Нима нямаше къде на друго място да си пообщуват с Моника Люински, а трябваше на масата в Овалния кабинет? Да беше я поканил на пътешествие с кораб. А на Силвио Берлускони и през ум не би му минало да води своята изгора в Сикстинската капела, на Форума, в Колизея, в катедралата „Сан Марко“ и да се занимава със секс сред картини, скулптури и исторически реликви. Той дори в работния си кабинет не е правил това. Джентълменът знае къде да облече фрак, къде смокинг, какво да носи по време на конни състезания, с какво да сяда на масата и къде да се занимава със секс.

Левият Строс-Кан е социалист и значи пошъл човек. Той не е джентълмен и затова набързо, в движение, се заел да обарва некрасивата и не млада камериерка. Нека и да не я е изнасилвал, но това е било вулгарно. И налетя на процес. И веднага своя французойка го дава под съд. Защото също не я поканил в „Мулен руж“, а се опитвал да я притисне направо в офиса и в чужда къща. Това е отвратително и напълно по пролетарски. Не умеят левите да се държат както подобава.

Впрочем, този социалист не е никак беден човек, има си парички, само че с маниерите не е добре. Защо му е притрябвала соцпартията? Не се вижда да е делил заплатата си с клошарите, а е делил със световните неудачници и скитници чужди пари от касата на МВФ. Кристин Лагард не е такава, тя е истинска лейди, нея явно няма да я сгащят с шофьора й. И ако дава милостиня, ще е от своята кесия, а не от средствата на МВФ. Да не даваме никога нищо на никого – това е единственият начин за спасение от кризата. И от вътрешната, и от външната. Джентълмените сами плащат своите сметки. И всяка лейди също между другото, ако не намери джентълмен, който да ги плати.

Американците, разбира се, бяха обвинени за това, че по делото Строс-Кан не се е стигнало до правосъдие, а до заговор. Представям си такъв детективски сюжет: левият Обама и десният Саркози правят заговор срещу богатия социалист, за да победи на изборите във Франция дясната радикалка Марин льо Пен. Друга цел на заговорниците по този сценарий не виждам. Театър на абсурда. САЩ е страна на правозащитници, там защитават слабите. Там има друга пословица, не руската: „Със слабия не се съди, с бедния не се бори“. Заради нещастната тъмнокожа камериерка Америка беше готова да извие врата на директора на МВФ. Там съдебните заседатели се стесняват да съдят афроамериканец, съзнавайки своята историческа вина, там махат президента си (Никсън) за подслушване на телефонни разговори по време на избори (Уотъргейт). Това не ви е царската, не ви е съветската, не ви е Путиновата Русия.
Но това между другото. Няма никакъв заговор. Има неумение на левите да се държат в обществото. Ту съпругата на Митеран приема в Елисейския дворец Фидел Кастро (според мене това е по-лошо и от орален секс). Ту американските хипита намират оригинално средство да се борят срещу войната във Виетнам - „Правете любов, не война!“ С друго не можеха ли да се заемат?

А сега да видим френската 1968 година. С какво започнало всичкото това безобразие? Четете Робер Мерл, той е французин, той е очевидец. Четете романа му „Зад стъклото“. Започнало с това, че юношите студенти не били допускани в женските общежития на Сорбоната, а им се искало да дават на момичетата „уроци на спокойствие“. И явно не по история и математика. А нататък всичко наляво: във филологическия факултет окачили лозунг „Факултет на неграмотните“, учебните занимания били прекратени, Париж потънал в боклуци, студентите палели чужди коли, едва не изгорили зданието на Операта и при всичко това започнала и обща стачка на работниците. С какви искания? Свобода имали в изобилие, имали и работа. Какво още? Пак гилотината на днешния площад „Съгласие“, пак Комитета за обществено спасение, пак якобинците? Добре е, че Дьо Гол по волята на нормалните французи, излезли на улиците, за да искат от властите сурови мерки срещу левичарите, обещал да използва войската. И всички си отишли по домовете.

Уверявам ви, че нито Маргарет Тачър, нито Роналд Рейгън са били обвинявани в сексуални скандали. Ако е имало нещо, то е било тихо, насаме. Защото са десни.

А ако попитате какво отношение има всичко това към нас, ще ви кажа, че още при Николай II всичко е тръгнало наляво: и глупавата Руско-японска война, и 1905 година, и неуместното пристрастие на царското семейство към Распутин, и 1917-та. А съветската власт добавила още нещо. Колбаси, които не стават за ядене, облекло и обувки, непригодни за употреба, отначало изчезналата свобода, а след това изчезналата храна. И сега вместо лейди и джентълмени в страната на мошениците, крадците, робите, империалистите и съветчиците имаме потъващи в реките заедно с пътниците остарели галоши, потъващи в моретата подводници, самолети, в които могат да се качват единствено самоубийци; взети на пълна издръжка маниаци и бандите от всякакъв сорт, от беларуски до южноосетински. И още си имаме за комплект на бордея главните му собственици Путин и Медведев; имаме и икономика, състояща се от газова тръба, и нови паметници на Сталин, един от които току-що издигнаха в Пенза. И всичко това се нарича „Русия става от коленичилото положение“. Къде и как става? За да застене на главата си ли?

През последните 111 години, като махнем Елциновите светли времена до и след Първата чеченска война, сме преминавали от бардак към концлагер и от концлагер към бардак. А бардакът е винаги наляво, да не говорим за концлагера.