Още с афиша си „Машината на времето“ (2002 година) не ме очарова.
И предчувствията ми се оправдаха.
От Уелс са взети само машината и разделението на човечеството, а всичко останало е занимавка за малки деца и неизживели детството си юноши, с други думи – банален американски екшън.
На филма от 1960 година, напротив, разчитах много.
И отначало всичко наистина вървеше добре.
После обаче се разбра, че авторите на лентата са прекършили врата на най-същественото в романа на Уелс – идеята, че безделието създава неспособни да се справят с живота хора, а непосилният безпросветен труд прави от човека безчувствен звяр.
След това като капак на всичко потече любовна холивудска боза и цялата работа съвсем се сгъбяса.
Мисля в близко време да прочета отново романа, за да потисна неприятния дъх, с който ме облъхна на два пъти седмото изкуство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.