Румяна чете „Черният обелиск“ на Ремарк.
И подхващаме разговор за книгата.
Казвам й, че от „Черният обелиск“ и от „Тримата другари“ на Ремарк съм схванал духа на епохата в Германия непосредствено преди Хитлер повече, отколкото от което и да е сухо историческо изложение.
А какво съм учил за това в училище, изобщо не си спомням.
Голямо зубрене е падало, не ще и дума.
Да беше ми разказала учителката как някой си пали пурата с банкнота от няколко хиляди марки, неминуемо щях да запомня този образ за цял живот.
Както го помня сега и няма да го забравя.
Но това ми го разказа Ремарк в „Черния обелиск“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.