Записки на коня с палто

Виктор Шендерович, „Новое время“

Превод от руски: Павел Николов

Стар виц: стои един мъж пред огледалото, вглежда се в отражението си, щрака с пръсти, опитва се да си спомни нещо… Глас от кухнята: „Петя, ела да закусваш!“ Мъжът, радостно: „Точно така: Петя!“

Кои сме ние? Всеки ли ще си спомни веднага?

В Съветския съюз отговорът на този ключов въпрос беше даден колкото нашироко, толкова и кухо: нова историческа общност, съветски народ.

Цената на тази историческа новост научихме в началото на деветдесетте – покрайнините хукнаха да бягат от метрополията така, че петите им засвяткаха.

Но Съветският съюз е минала работа („умрелият си е умрял“), а какво по-нататък? Кои сме ние сега?

През август 1991-ва отговорът на този въпрос изглеждаше очевиден: демократична Русия; страна, която след един век комунистически мрак отново принадлежи на европейската цивилизация!

Но двадесети век не беше минал напразно: интоксикацията се оказа прекалено силна. Демократическата тенденция се покри с ръжда доста бързо и отиде, та се не видя…

Идеологемите, между които е разкъсано днешното руско съзнание, са толкова противоположни и дори непресичащи се, че само традиционно доминиращият пофигизъм позволява да се избегне една голяма гражданска война. Нито единна религия, нито единен етнос, нито обща социална идея… Калмикът, приятел на степта, и злият чеченец, който пълзи по брега, ще откачат, като се срещнат в района с бутиците на улица „Тверская“.

Яснота по ключовия въпрос – кои сме ние? – за двадесет години не само че не се добави, а изчезна и последната. Населението, изпълващо територията на Русия, днес като че ли няма нищо общо, ако не се смятат кориците на паспортите, впрочем, такива паспорти имат и хората, които живеят в Абхазия и Южна Осетия…

Кой си ти? Правилният отговор е: кон с палто. [1] В смисъл – не задавай глупави въпроси!

Това не е страна, това е разкъсана, неравномерно запълнена територия за преживяване. Къде да търсим общия знаменател за живеещите там? В руската традиция – и новгородското вече, и Малюта Скуратов.

Имперската идея? Това кученце умря.

Свободата и човешките права като доминираща идея? Това кученце още не се е родило.

Националната идея? След Германия от 30-те всеки приличен човек потръпва от това словосъчетание, но, както е известно, отровата се отличава от лекарството само по дозировката. Една от легендите на полската „Солидарност“, икономистът Валдемар Кучински, на прекия ми въпрос отговори пряко: общият знаменател – ние сме поляци! – помогна да избегнем голямо кръвопролитие в началото на осемдесетте. Гданският електротехник, варшавските интелектуалци и комунистическата номенклатура намериха обща опорна точка.

Ние нямаме такава точка. Етносът в Русия ни най-малко не е точка за единение. Дори тези, които търгуват със своята „рускост“, след триста татаромонголски години имат малко шансове да съответстват на ценоразписа.

Културата? Пушкин би могъл да стане опора и общ знаменател, но и Пушкин отдавна сме разкъсали на парчета по партийна линия. Езикът? Лично аз, ориентирайки се именно по своя роден език, ще се запиша руснак [2], но е интересно какво ще каже за това господин Дугин...

Стоим пред огледалото, щракаме с пръсти. Кои сме... Кои сме?

-----------------

1. На руски въпросът и отговорът са римувани: - Ты кто? - Конь в пальто. Типичен за руския разговорен език безсмислен отговор в рима, за да се отклони разговор по повдигната с въпрос тема. Сравни: - Откуда? – От верблюда. (- Откъде? – От камилата.).

2. Статията е свързана с провеждащото се в Русия преброяване на населението.