СЛУЖБОМЕР

сряда, октомври 20, 2010

И аз за Жак Брел

Сандо писа за този певец на всички времена в публикацията си „От Брюксел до Маркизките острови - Жак Брел“.

И приложи няколко песни.

Които, разбира се, не могат да изчерпят целия Жак Брел.

И аз искам скромно да добавя към малката „колекция“ на Сандо още една песен, която много харесвам.

„Буржоата“ („Les Bourgeois“).



Превод:


Огън в сърцата,

бира в очите -

и при дебелата Адриен от „Монталан“

с моя приятел Жожо

и с моя приятел Пиер

отиваме да полеем своите двадесет години.

Жожо се мислеше за Волтер,

Пиер за Казанова,

а аз, аз, който бях най-горд,

аз се мислех за себе си.

И когато в полунощ минаваха нотариусите,

излизащи от хотел „Трите фазана“,

ние им показвахме задниците си

и добрите си маниери,

като им пеехме:


„Буржоата са като прасетата,

колкото пò остаряват, толкова пò оглупяват,

буржоата са като прасетата,

колкото пò остаряват, толкова по-големи п… стават.“ [1]


Огън в сърцата,

бира в очите -

и при дебелата Адриен от „Монталан“

с моя приятел Жожо

и с моя приятел Пиер

отиваме да прахосваме своите двадесет години.

Волтер танцуваше като викарий,

Казанова не се осмеляваше,

а аз, аз, който си оставах най-горд,

аз бях почти толкова пиян, колкото аз.

И когато в полунощ минаваха нотариусите,

излизащи от хотел „Трите фазана“,

ние им показвахме задниците си

и добрите си маниери,

като им пеехме:


„Буржоата са като прасетата,

колкото пò остаряват, толкова пò оглупяват,

буржоата са като прасетата,

колкото пò остаряват, толкова по-големи п… стават.“


Уморени сърца,

очи впити в земята –

на бара в хотел „Трите фазана“

с нотариуса Жожо

и с нотариуса Пиер

сред нотариуси прекарваме времето си.

Жожо говори за Волтер,

Пиер за Казанова,

а аз, аз, който си останах най-горд,

аз отново говоря за себе си.

И когато излизаме в полунощ, господин комисар,

както всяка вечер от „Монталан“

младите нищожества ни показват задниците си,

като ни пеят:


„Буржоата са като прасетата,

колкото пò остаряват, толкова пò оглупяват…“

Те казват, господин комисар:

„Буржоата,

колкото пò остаряват, толкова по-големи п… стават…“


--------------------------------


1. На френски: „Plus ça devient vieux plus ça devient cons“. При изпълнението си Жак Брел изпуска последната дума cons `женски полов орган, мн.ч.`, която се подразбира от римата с думата cochons `прасета`.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.