СЛУЖБОМЕР

понеделник, октомври 04, 2010

Ах, това кино!

Големият румънският поет Михай Еминеску бил много беден.

То кой ли голям поет е бил богат, или ако е бил богат, не е зарязал богатството си (виж Байрон), но да не се отклоняваме.

Михай Еминеску имал един благодетел.

Който му помагал от време на време с пари.

Но не с много.

Мога да го позлатя, казвал неговият благодетел, явно мъдър човек, но тогава той ще престане да пише истинска поезия.

Тази история, която ми разказа много отдавна моят учител по френски език, добър познавач на румънската литература, си спомних, когато прочетох, че нашенските кинаджии са ревнали за държавната хранилка, без която, казват, нямало да има кино.

Каква е връзката с Еминеску ли?

Ами никаква, асоциацията е с обратен знак.

Първо Еминеску бил голям поет.

Затова получавал по нещо от своя благодетел, а не за да стане голям поет.

Второ, не получавал много, за да не се разглези.

Че то на разглезения и малко да му даваш след това, и много – загубен е за изкуството: научава се все да иска, а снася запартъци (развалени яйца).

И още, пак в този план на мисли, си представих едни фантазен образ: Дъстин Хофман и Стивън Спилбърг реват пред Чичо Сам за държавна субсидия.

Представих си това и ми стана много смешно.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.