Аркадий Северни, „Жерави“
Далече, далече жеравите полетяха,
напускайки полята, където бушуват виелици.
Далече, далече да летят жеравите вече нямат сила
и се спуснаха те на поляна в гората сред нощта.
А на сутринта отново към далечния юг полетяха,
само един остана на поляната да броди самотен.
Той викаше след тях: „Помогнете ми, моля ви, братя,
нямам повече сили, аз не мога във въздуха да се издигна!“
Спуснаха се те, помагайки на уморения си брат,
макар да знаеха, че по-трудно ще стигнат целта си.
И пак се издигна на жеравите бързокрилото ято…
Те взеха със себе си своя брат, отлитайки.
Ето - и в живота понякога изоставаме от крилатото ято,
макар и да знаем, че законите на дружбата не са святи.
И се случва съдбата да се шегува, да се присмива
и приятелите ще ни подминат, и никой няма да помогне да полетим…
(Повторение на първия куплет, характерно за изпълненията на Аркадий Северни)
Владимир Висоцки, „Песен за двата лебеда“
Тръбят роговете: по-бързо, по-бързо!
И размърда се свитата.
Душата на ловците е елементарна,
от жили волски е направена.
Ех че забава си имат хората –
да убият два бели лебеда!
И стрелите се понесоха нагоре…
Стрелците имат точно око,
а тези лебеди тъкмо
днес се бяха срещнали.
Тя живееше под слънцето – там,
където сините звезди брой нямат,
където само по силите на лебедите
е да полетят нагоре.
Понеси се, разтвори крила
в гъстата трепетна синева.
Носи се по божиите склонове.
Толкова високо, където и занапред
могат само да долетят
ангелите и стоновете.
Но той я настигна и там -
щастлив единствен миг,
само че този ярък миг
беше лебедовата им песен…
Подобно на крилатите ангели
към земята полетяха те –
опасен навик!
Иззад храстите, като иззад стена,
следят ловците за това
да бъде щастието кратко.
Ето – изтриват потта от челото
виновниците за падението:
сбъдна се последната молба –
„Поспри, мигновение!“
Така звучеше този вечен стих
във върха на лебедовата песен
на щастливците на едночасието:
те паднаха долу заедно,
така и оставайки си на седмото,
на най-високото небе на щастието…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.