Олег Панфилов, „Письма из Грузии“
Видях снимката на този малък садист.
И си спомних една история с почти 30-годишна давност.
Когато моето дете извърши същия подвиг.
Седях в кабинета си и траках нещо на пишещата машина.
Статия или опит за телевизионна програма.
От съседната стая се носеха звуци на ожесточена игра.
Играеха детето и котето.
Което преди няколко дена се появи у нас.
Нали знаете мита за необходимостта да има някакво животно в къщи.
Заради правилното възпитание на челядта.
Разнесе се вопъл и при мен дотича година и шестмесечното създание.
С езерца от сълзи в двете очи.
- Какво стана?
- Котето ме ухапа.
Вече не помня с какви думи и с какво изражение беше казано това.
А машината на масата дими – статията трябва да бъде срочно дописана.
И какво прави любещият баща?
Махва с ръка.
Иначе казано, детето да го остави, предлага му да си върви.
И да отмъсти на котето – също да го ухапе.
Вече не видях как чедото ми изтича назад.
Но след няколко секунди чух друг вопъл.
Пищеше котето.
Превод от руски: Павел Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.