Монтаж и озвучаване

Вече споменах някъде за осеммилиметровия руски „Кварц-5“, с който снимах дълги години.

Снимането ми доставяше неизмеримо удоволствие.

За разлика от монтажа и озвучаването.

Всъщност за озвучаването няма какво толкова да говоря, защото никога не успях да озвуча лентов филм.

Правеше се с прожекционен апарат, магнетофон и едно устройство, което синхронизира скоростта на първите две.

Колкото обаче и да се мъчих (а се мъчих дълго време), това, което знаех на теория, не се реализира на практика.

Накрая зарязах идеята за звук, захвърлих синхронизатора под дивана и останах в сферата на нямото кино.

А монтажът не беше толкова кошмарен заради слепването на отделните парчета лента (разгледани под лупа и старателно срязани с ножица на „точното“ място), колкото заради разлепването.

Лепилото за ленти, което продаваха, не се славеше с кой знае какво качество.

И разлепването на лентата по време на прожекция влизаше в рамките на почти задължителните явления.

Страшна досада.

Лепил съм и с тиксо, от тънкото, но и то след време се разлепваше.

Пробвал съм и с безцветен лак за нокти.

И с домашно приготвено лепило от стари ленти.

Приключения големи.

Каквито сега са ми спестени.

Нали ви казах, че си купих камера.

Само че нито лепя, нито синхронизирам с магнетофон.

Да живее прогресът, вече съм готов с първото си филмче!

Има доста кусури (все още не съм усвоил напълно всички възможности на програмата за обработка), но понеже вече го качих тук-там и го раздадох на този-онзи (какво да се прави, човещина – бързах да се похваля!), няма да го променям.

В момента обработвам кадрите с изпращането на 8 клас в нашeто училище.

След това ще монтирам и ще озвуча (с песни на Висоцки за планината) това, коeто снимах по време на похода с Джейсън и Джеймс в Пирин.

После сниманото на гей-парада в София.

И – заминавам на село.

А там – ще видим.