Олег Панфилов, „Письма из Грузии“
Много отдавна не бях гледал руския Първи канал.
Около две години.
И преди не го гледах много често.
А след войната в Грузия изобщо престанах.
Но в Хевсурети, в село Жеботи близо до Тианети нашият домакин Заур имаше не една, а две спътникови антени.
Около 2000 канала.
И аз му отпуснах края – гледах четири афгански телевизии.
Видях, петнадесет години след моето отсъствие от Афганистан, какво „са надробили“ там американците.
Супер!
Нямам думи.
Нищо общо с това, което видях там през 1995-та, шест години, след като съветите се изнесоха от страната.
Магазини, ресторанти, обслужване…
След това решихме да хвърлим поглед на руската телевизия.
Шок!
Майко мила, те живеят във втората половина на ХХ век.
Същият концерт, посветен на 70-годишнината от изобретяването на токовете за обувки и меката подметка.
Извинявам се – посветен на 30-годишнината от Олимпиадата.
Но със същите Кобзон, Лешченко, Гурченко и прочее нафталин, живеещ вечно в руската телевизия.
Като молец в стар гардероб.
А колко красиво говорят – „държава“, „въпреки всичко“, „империализъм“…
Страшен съветизъм…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.