„За Володя Висоцки“, Булат Окуджава
За Володя Висоцки да измисля песен реших:
ето - още един не ще се върне от похода в къщи.
Казват, че грешил, че рано свеща си загасил…
Както умееше, така живееше, а безгрешни природата не знае.
Кратка е раздялата, само за миг, а след това
ще се отправим и ние по горещите му следи.
Нека кръжи над Москва хрипливият му баритон,
а ние заедно с него ще се посмеем и заедно ще поплачем.
За Володя Висоцки да измисля песен исках,
но трепереше ръката ми и мотивът със стиха не схождаше…
Бял щъркел московски към бялото небе полетя,
черен щъркел московски на черната земя се спусна...
„Песен за приятеля (в памет на В. Висоцки)“, Александър Градски
Аз изобщо не го познавах. Но мечтаех за такъв приятел,
който няма да ме предаде тайно, дори да го горят с огън.
Край пътя – такова цвете – той напук на мнозина все пак растеше,
вие, майстори на вокалното дело, няма да изпеете песен за него.
Съвпадайки с фамилията си*, наказвайки и помилвайки,
нагоре се стремеше със сила, което не мога да изразя!
Но както става в светата Рус, колкото и да възнасяш поета,
той вече е достигнал небето, а тялото му е в земята.
Нека да пееше хрипливо, нека да не му беше всеки стих гладък,
но в замяна на това не пълзеше, като мнозина тук.
И когато в залата стихваше смехът, започваше мистиката
на неговия песенен стих. Това беше каторжен труд.
Съвпадайки с фамилията си…
Той с най-последните си усилия не за слава и пя, и живя,
сред всякаква словесна лъжа той запази себе си.
И по стръмнината без задръжка все навиваше виражи…
Явно малко ни учи животът – убит е този, който е раним.
Съвпадайки с фамилията си…
*Высоцкий – от высота (рус.) `височина, висота`.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.