И аз имам предложение

Преди време заглъхна и изчезна в небитието мъртво роденият (за кой ли път?) спор за пълния член, но дяволът си няма работа и ето че сме на път да поемем върху плещите си нов товар на грижата за родния език.

Някой си Костадин Костадинов, заместник-председател на ВМРО (я, това животно още шава!) е сътворил за вестник „Труд” една статия, която по-скоро би трябвало да бъде поместена в раздела „Хумор”, а не там, където ѝ е отредено място.

Защото, освен че е насътворил най-различни словесни смехории, тази Костадинов предлага още да върнем в българската азбука буквата ят (двойно е). Ето тази: ѣ. Това според него „дава възможност думи като вяра да бъдат изписвани по един начин и да се произнасят по два различни, еднакво правилни от книжовна гледна точка, начина (вяра и вера)”. Тоест: всеки да произнася според своя диалект. Което щяло да допринесе нещо за някакво единство.

Много добре! Аз пък имам да добавя към предложението на воеводата и едно свое. Да върнем в българската азбука големия юс. Ето този: ѫ. Това ще даде възможност например думата къща да се пише кѫща (като някога), а да се произнася (като в българските диалекти) по няколко различни начина, „еднакво правилни от книжовна гледна точка”: къща, каща, коща, конща, та дори и кънща. При което единството ще стане още по-единно.

А след това можем да отидем още по-далече в патриотично-лингвистичните си начинания, следвайки стъпките на великия патриарх Евтимий. И да върнем като него книжовния език от времето на Кирил и Методий. Така ще пишем на свещения език на светите братя (това е в общи линии аргументът на Евтимий), а не като сега, „погани сѫще”*. При което славата ни на свещен народ, дал на човечеството компютъра и чушкопека, ще се затвърди за вечни времена по целия Божи свят.

Амин.

* Погани сѫще (старобълг.) – бидейки езичници.