СЛУЖБОМЕР

петък, януари 22, 2010

И аз имам предложение

Преди време заглъхна и изчезна в небитието мъртво роденият (за кой ли път?) спор за пълния член, но дяволът си няма работа и ето че сме на път да поемем върху плещите си нов товар на грижата за родния език.

Някой си Костадин Костадинов, заместник-председател на ВМРО (я, това животно още шава!) е сътворил за вестник „Труд” една статия, която по-скоро би трябвало да бъде поместена в раздела „Хумор”, а не там, където ѝ е отредено място.

Защото, освен че е насътворил най-различни словесни смехории, тази Костадинов предлага още да върнем в българската азбука буквата ят (двойно е). Ето тази: ѣ. Това според него „дава възможност думи като вяра да бъдат изписвани по един начин и да се произнасят по два различни, еднакво правилни от книжовна гледна точка, начина (вяра и вера)”. Тоест: всеки да произнася според своя диалект. Което щяло да допринесе нещо за някакво единство.

Много добре! Аз пък имам да добавя към предложението на воеводата и едно свое. Да върнем в българската азбука големия юс. Ето този: ѫ. Това ще даде възможност например думата къща да се пише кѫща (като някога), а да се произнася (като в българските диалекти) по няколко различни начина, „еднакво правилни от книжовна гледна точка”: къща, каща, коща, конща, та дори и кънща. При което единството ще стане още по-единно.

А след това можем да отидем още по-далече в патриотично-лингвистичните си начинания, следвайки стъпките на великия патриарх Евтимий. И да върнем като него книжовния език от времето на Кирил и Методий. Така ще пишем на свещения език на светите братя (това е в общи линии аргументът на Евтимий), а не като сега, „погани сѫще”*. При което славата ни на свещен народ, дал на човечеството компютъра и чушкопека, ще се затвърди за вечни времена по целия Божи свят.

Амин.


* Погани сѫще (старобълг.) – бидейки езичници.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.