Героично е било, наистина.
За една шепа хора.
А в по-голямата си част така наречените българи се криели зад полите на жените си и треперели за робската си кожа.
На дядо Въльо пък не му мигнало окото да предаде Бенковски и неговите спътници.
Като се замисли човек за онова и днешното време, отново се убеждава, че крушката наистина си има опашка. И не пада по-далече от дървото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.