СЛУЖБОМЕР

събота, януари 16, 2010

Уди Алън

Отношението ми към Уди Алън е двояко.

Не харесвам комедиите му, защото трудно им схващам хумора.

Понякога си мисля дали изобщо е хумор.

Моят приятел Джейсън казва, че това е някакъв особен американско-еврейски хумор, който за много американци също е неразбираем.

Може и така да е.

Но „сериозните” филми на Уди Алън никога не са ме разочаровали.

Така беше и с „Престъпления и грешки” („Crimes and Misdemeanores”, 1989 г.).


Краят (в думи) е забележителен:

„През целия си живот трябва да вземаме сложни решения. Да правим морален избор.

Всеки прави своя избор. Но този избор, който сме направили, определя самите нас, защото ние сме сбор от нашите избори.

Всичко в живота е така непредсказуемо. Щастието не е заложено в човека, ние сами, с нашата способност да обичаме, изпълваме живота със смисъл.

И повечето хора успяват да намерят радост в обикновените неща. Например в семейството, в работата и в надеждата, че бъдещите поколения ще успеят да постигнат нещо повече."

Няколко пъти гледах финания епизод. Защото това е филм, а не някаква си бозава "Перла" или шарен "Аватар"!


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.