СЛУЖБОМЕР

събота, януари 02, 2010

Кинаджия

Като студент спестих първите няколко стипендии и си купих кинокамера. Осем милиметрова, руска, „Кварц”. И към фотографирането, към което вече се бях пристрастил (още ме държи!), прибавих и филмирането.

Когато отидох да работя в Ихтиман, още първия ден взех с мене кинокамерата, да запечатам първите впечатления. Видя ме директорът и ме извика в кабинета си.

- Слушай сега какво – каза ми, - осеммилиметровото кино е за у дома, а ние тук имаме кинозала, прожекционен апарат шестнадесет милиметра и 16-милиметрова кинокамера, само че няма кой да снима с нея. Хайде, вземай я и ще документираш събитията в училището! Започваш с манифестацията на Девети септември.

Сърцето ми подскочи. Шестнадесетмилиметрова камера! Мечта, която не можех да реализирам лично – 16-милиметровките струваха много скъпо.

Дадоха ми пари, изстрелях се до София, купих пет ролки негатив и започнах да изучавам машинката. Беше чешка кинокамера, почти подобна на тази от снимката, с пружинен механизъм и три обектива на револвер, малко старичка, всички нови камери, включително и моята, вече бяха с варио, но на харизан кон зъбите не се гледат.

Дойде и Светлият празник. Преди манифестацията имаше разни церемонии в училището, та започнах оттам. И до края. То не беше приклякане, подтичване, въртене, панорами, фартове, ракурси, едри, средни и общи планове – Дзига Вертов ряпа да яде! Извъртях петте ролки.

Проявих след това лентите в лабораторията, изсуших ги и ги слепих. На другия ден слязох в кинозалата, за да видя първия си шестнадесетмилиметров филм.

Тъмнина, киноапаратът забръмча и...

О, ужас! Манифестиращите не вървяха като на манифестация, а като на погребение! Ама на много тъжно погребение!!

Изтичах в лабораторията, взех камерата и погледнах регулатора на каданса. Уви, вместо нормалните 24 кадъра в секунда срещу отметката се мъдреха 36 кадъра в секунда. Резултатът – забавено движение!..

С това свърши киноисторията на училището.

Продължих си с домашното осеммилиметрово кино.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.