Човек работи, работи, докато му дойде малко в повече от работа.
И тогава?
Тогава – хайде на пързалката! Зад училището.
Отдавна не се бях пързалял с найлонов чувал. От миналата зима.
И отдавна не бях падал, спускайки се с обувки. Пак от миналата зима.
Сега рамото малко ме наболява, но си заслужава емоциите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.