СЛУЖБОМЕР

четвъртък, януари 07, 2010

Радко Радков

Моят приятел и колега от университета Дойчо ми изпрати няколко стихотворения на Радко Радков, които не съм чел. И ме върна в далечното студентско минало...

Радко Радков ни предаваше старогръцки език. Материя скучна, а и в общи линии ненужна, чувствахме го още тогава. Но скука с Радко Радков не можеше да има.

Още първия час, когато влезе, ни озари с широка усмивка и ни поздрави: „Здравейте, птичове и птички!” Бяхме чували вече „легенди” за него и никак не бяхме изненадани, сетихме се даже, че „т”-то го слага просто за благозвучие.

Имахме всяка седмица три последователни часа старогръцки. Ако ти предава някой сухар, ще умреш на масата. Радко Радков не ни даваше да умрем. Спреженията на глаголите ги караше на речетатив, дефинициите представяше в рими...

Изобщо, говореше в рими. Веднъж, помня, ни караше да пишем старогръцки поговорки. Критерият за шестица при него беше десет поговорки наизуст и „Седем града спорят...” Та, дава ни той една поговорка: „Лъвът по ноктите (се познава)”. И една колежка, която се пишеше голяма тарикатка (никой не можеше да я наддума!), попита леко ехидно: „А лъвицата, другарю Радков, по какво се познава?” На секундата Радко Радков я застреля: „Лъвицата, колежке, по цицата!” Защото тя, колежката – плоска като дъска за гладене...

А когато все пак спреженията, дефинициите и поговорките идваха в повече, Радко Радков оставяше настрани старогръцкия и започваше да рецитира някоя от своите пиеси в стихове. Това вече беше върхът. Не само рецитираше, но и играеше, превъплъщавайки се във всеки един герой поотделно. Гледахме и слушахме направо със зяпнала уста и не смеехме да мръднем. По-вълнуващи моменти в университета, честна дума, не съм имал...

-------------------

Радко Радков почина на 1 септември 2009 г.

Мир на праха му!


ХИМН ЗА КАСАИАНА


Радко Радков


Аз не пея като Дамаскина,

нито съм мъдрец и богослов.

Пия с присмехулци гъсто вино

и деля със смуглите робини

хляба и човешката любов.


Не крася олтара с вощеници,

не зова сладчайшия Исус.

Аз продавам по стъгдите птици

и оставям своите къдрици

във властта на бриза медоуст.


И като езичник прост обичам

мартенски ръсец да ме роси,

с бързеите в утрото да тичам,

като дъжд по мене да се стичат

на върбите дългите реси.


Нека млъкнат книжните витии!

Нека не говорят за смъртта!

Да погледнем криновете ние

как цъфтят - и те ще ни открият

промисъла, вложен във света.


Нямам аз гласа на Дамаскина,

аз съм беден птицепродавач.

Пуснах в манастирската градина

славей - да ти пее, монахиньо,

за любов в мастиления здрач.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.