Снимката не е камуфлажна. С тракторите съм на „ти” още от студентските бригади. В обедната жега текезесарските трактористи се излежаваха под сенките, а моя милост разхождаше разните им зетори и прочее тракторни марки из полето. Веднъж по едно нанадолнище ми отказа спирачката… опа, това не беше с трактор, а с молотовка и е отделна тема…
Когато след време реших да карам шофьорски курсове, на първия урок по кормуване инструкторът ме попита:
- Карал ли си?
- Карал съм! – отговорих нафукано.
- Потегляй тогава!
Потеглих. Инструкторът веднага ми прасна спирачката.
- Карал си трактор, нали?
Как позна този човек, още се чудя!..
======================
Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 27 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.