Шест неща, които ме правят щастлив

Когато мечката играе в съседите, ще дойде и във вашия двор.

И ето - играта за шестте „ощастливяващи” неща пристигна тук. Щафетата ми предаде Тодор, на когото благодаря, че се е сетил за мене.

Едва ли нещата са само шест, но трябва да спазваме правилата на играта. Така че да потегляме.

1. Педалите. Спокойно, расатковци, не скачайте като ужилени, думата ми е за педалите на велосипеда! Да въртя педалите на велосипеда ми е стара слабост, без която май не мога. Може би защото като дете никога не ми купиха велосипед. А не ми купиха по обясними причини. Още щом мои приятели ме научиха да карам велосипед, взех велосипеда на баща ми, засилих се с него по улицата и пуснах кормилото, за да демонстрирам умения. Завърших с множество ожулвания и пукната глава. Тогава баща ми каза нещо като: „Ще ти купя колело, ама друг път”. И спази обещанието си. Първия велосипед си купих от стипендия като студент във Велико Търново. И станахме двама велосипедисти в града: аз и един сержант от военното училище. Който е ходил по великотърновските улици се сеща защо нямаше други мераклии. Там нагоре най-често ти се налага да буташ, а надолу по стръмното си е истинско предизвикателство: веднъж не прецених добре нещата и налетях изотзад на една „Волга”, която се отърва със счупен стоп, а аз – с подуто коляно. Друг път се забих в едни храсти. Изобщо, прав беше баща ми, че не ми купи колело. Но дребните перипетии не ме отказаха от педалите. Стъпя ли на тях, наистина се чувствам щастлив.

2. Планинският туризъм. До 1981 година ходех всяко лято на море. А на морето му харесвам в общи линии две неща: студената бира и цацата. Ама студена бира и цаца има и в Ихтиман, така че си беше напразно биене на път. Тогава обаче едни мои приятели от Пирдоп ме заведоха за първи път на планина. И макар че ми взеха здравето с един много тежък преход, оттогава не съм помирисвал море. Станах баир будала. Но както пишеше някога на вратата на един планински заслон: „По-добре баир будала, отколкото само будала”.

3. Киното. Мога да изгледам четири-пет филма на ден и да попитам за още. Понякога през ваканцията правя такива маратони. Дойдох си на село с четиридесет и пет филма в компютъра, останали са само шест. Не гледам какво да е. Подбирам „репертоара” по строго определени критерии: на първо място стои режисьорът, после идват изпълнителите, жанрът (по принцип гледам всичко без екшъни и комедии), географията (определено предпочитам европейското кино), препоръка от приятел, прочетено или чуто от медиите. (много рядко) . Има, разбира се, и изключения. По правило не гледам втори път филм, който вече съм гледал, но и тук може да има изключения („Ах, този джаз”, да речем).

4. Книгите. Не зная кога съм се научил, с помощта на баба ми, да чета (и да пиша). Откакто се помня, все чета. Когато не гледам кино, чета книга. Напоследък обаче съм се омързеливил, затова си тегля аудиокниги от интернет и ми ги чете компютърът. Когато пътувам във влака или карам велосипеда на дълъг път, не слушам музика, а някоя заредена в плеера книга.

5. Сайтът (не блога). Той започна като скромен проект за бележити дати долу-горе едни месец след запознанството ми с интернет. И се разрасна с годините до едно огромно, трудно управляемо, но любимо чудовище с два подсайта - на училището във Вакарел и на музей "Димчо Дебелянов", гр. Копривщица. Отделям му най-малко два часа на ден, правило, което много рядко нарушавам.

6. Студената бира в горещ летен ден. Без коментар.

Това е. Не помня вече кой е минал през щафетата, мага да се повторя, но хайде – предавам я на Балтазар, Юниз и Господин И.

======================

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.